— Ненормални пилоти! — измърмори Хан. — Какво си въобразяват, по дяволите?
И тогава внезапно, като плесница през лицето, Лея осъзна какво става.
— Хан, внимавай! — извика тя.
Той реагира мигновено. Старите контрабандистки рефлекси в съчетание с безпрекословната вяра в джедайските способности на жена му изпратиха „Хилядолетен сокол“ в рязък вираж… Точно когато два лазерни изстрела пресякоха пространството под тях.
— Дефлекторните щитове! — извика Хан, прекрати виража и навлезе в плавен завой.
Лея вече бе натиснала бутона на щитовете.
— Включени са — отвърна тя, активира оръжейната конзола и хвърли бърз поглед върху задните екрани. Виждаха се три малки кораба с размера на изтребители. Те отново стреляха и се втурнаха след „Хилядолетен сокол“ в отговор на маневрите му. И трите машини бяха без идентификация. — Това част от забавата ли е?
— Не е в моята програма — отвърна Хан. — Благодаря за предупреждението.
— Замалко нямаше да го получиш — призна си жена му и произведе лазерен залп с горната батарея на „Хилядолетен сокол“. Всичките изстрели пропуснаха целите си. — Мислех, че ме притеснява мисълта за Карде и Шада.
— Е, по-добре е да започнеш да се притесняваш за нас — каза Хан и завъртя спираловидно кораба. — Които и да са, си ги бива.
— Не исках да чуя това — каза Лея и включи интеркома.
— Трябва да поискаме помощ от отбраната на Малък Пакрик — ала нападателите им бяха непосредствено пред тях. — Заглушават предавателите ни — мрачно каза тя на съпруга си. — Дори частните честоти на Новата република.
— Както казах, бива си ги — процеди през зъби мъжът й и направи още един рязък вираж. — Забеляза ли, че изчакаха да се приближим достатъчно до планетата, за да не можем да включим на светлинна скорост?
Покрай тях отново засвяткаха лазерни изстрели, този път от още по-близо. В отговор Лея изстреля още един залп и отново нито един от изстрелите не улучи целите.
— Маневрени се — каза тя.
— Виждам — отвърна Хан. — Качвам се при оръдието. Приготви се да поемеш управлението.
Лея трепна. Горе между него и лазерните изстрели щеше да стои единствено защитата на дефлекторните щитове на „Хилядолетен сокол“ и неколкосантиметровата прозрачна стомана на илюминатора… Но беше прав. Един от двамата трябваше да отиде. И въпреки джедайските си умения тя не беше толкова добър стрелец, колкото той.
— Готова съм — каза Лея и хвана щурвала на втория пилот. Сега единственият начин да го предпази бе да не допусне лазерите да ги ударят. — Някакви предложения за стратегията?
— Просто стой извън обхвата им — отговори Хан и натисна малко по-силно щурвала си. Почти неохотно „Хилядолетен сокол“ излезе от лупинга. — Поемай! — каза той, прехвърли управлението към конзолата на втория пилот и едновременно с това стана от собственото си кресло. — Пое ли?
— Да — отвърна съпругата му. — Внимавай!
— Добре — отвърна той и изскочи от пилотската кабина.
Лея му даде пет секунди, за да изкачи стълбата до оръдието. След това изпълни маневра, предназначена да заблуди противниците им. Но преследвачите им бяха твърде умни, за да се излъжат толкова лесно. Един поглед към задните екрани й показа, че са по петите на „Хилядолетен сокол“ като изгладнели миноци. В следващия момент корабът бе засипан от още една канонада. Този път няколко изстрела улучиха дефлекторните щитове на товарния кораб.
— Горе съм — разнесе се гласът на Хан по интеркома. — Как си?
— Не толкова добре, колкото ми се иска — отвърна Лея. — Мисля, че влязоха в обхват.
— Забелязах — сухо отвърна той. — Няма нищо. Старото корито ще издържи. Задръж ги още няколко секунди.
— Ще опитам — каза жена му и направи поредната главозамайваща маневра за измъкване от огневия обхват на противника.
В това време се опита да измисли някаква по-действена тактика от простото бягство от обстрела. Но разполагаше с твърде малко възможности. Единствените пътници и членове на екипажа на „Хилядолетен сокол“ в момента бяха двамата с Хан. Нападателите бяха отрязали пътя им назад, а дискът на Малък Пакрик изпълваше все по-голяма част от космическото пространство над тях и препречваше пътя им напред.
Малък Пакрик…
— Хан, ще слезем на планетата — каза тя по интеркома. — Въпреки че ни заглушават, ако се приближим достатъчно, някой трябва да забележи какво става, и да обяви тревога.
— Добра идея — каза той. — Но внимавай! И те, както и ние, не са пригодени за маневри в атмосферата. Ха!
— Какво?
— Уцелих един. Не го забавих, но мисля, че извадих от строя щита му. Размърдай старото корито!