Кариб сви рамене притеснено.
— Звучи по-добре — тихо каза той — от клонинги.
Дълго време единственият звук, който нарушаваше настъпилата тишина, бе шумоленето на ветреца в стройните редове на толгрейна.
— О! — най-сетне наруши тишината Хан. Гласът му бе подчертано небрежен. — Много хубаво! А как е да си клонинг?
Кариб се усмихна горчиво — абсолютно същата усмивка, забеляза Лея, с която Сабмин се бе усмихнал преди минута.
— Можете да се сетите — отвърна той. — С времето и годините тайната тежи все повече.
— Да — каза Хан. — Мога да си представя.
Лицето на Кариб доби по-сурово изражение.
— Извинете, Соло, но не бихте могли да имате дори и бегла представа. Винаги когато някой от нас напуска долината, е с ясното съзнание, че всеки външен контакт излага живота ни — нашия и на семействата ни — на опасност. Достатъчно е само някой да ни погледне по нов начин, и целият внимателно създаден сапунен мехур на близкото семейство Девист ще се изпари в пламъците на омразата, гнева и убийствата.
— Мисля, че малко преувеличавате — подхвърли Лея. — Мина доста време от яростта на Войните на клонингите. Старите предразсъдъци вече не са така силни.
— Така ли мислите, съветник? — възрази Кариб. — Вие сте умна жена, политик и дипломат. Свикнали сте да работите с всякакви разумни същества в галактиката. Добра сте в това. И въпреки това вие също се почувствахте неловко в наше присъствие. Признайте си.
Лея въздъхна.
— Може би малко — призна тя. — Но не ви познавам така, както съседите и приятелите ви.
Кариб поклати глава.
— Ние нямаме приятели — каза той. — И ако са минали много години от Войните на клонингите, съвсем не са минали толкова много от опита на върховния адмирал Траун да се домогне до властта с помощта на войници като нас.
— За него ли работите сега? — попита Лея и се взря внимателно в лицето на Кариб. В него имаше нещо смущаващо познато…
— Заповедите дойдоха от името на Траун — предпазливо отвърна той. — Но, разбира се, можете да сложите което име искате на всякаква заповед.
Лея усети, че настроението на Хан рязко се променя.
— Сетих се! — каза той и щракна с пръсти. — Барон Фел! Нали?
— Барон Сонтир Фел? — повтори Лея и стомахът й се сви на топка.
Да, Кариб й напомняше младия барон Сонтир Фел, бивш елитен имперски пилот. Фел се бе оженил за сестрата на Уедж Антилис, но впоследствие бе принуден да сключи неприятна сделка с Червената ескадрила, за да спаси жена си, когато шефът на имперското разузнаване Ясан Исард реши да я убие. Спасителната операция успя, но впоследствие безупречно заложеният капан върна барона в ръцете на Исард. От този момент той бе изчезнал. По всяка вероятност, за да бъде набързо осъден и екзекутиран.
Само че всичко това се бе случило само няколко месеца след Ендор, години преди Траун да се върне от Непознатите райони и да започне военните си операции с клонингите. Така оставаше въпросът… Хан го зададе пръв.
— Как Фел е оживял, докато Траун се е сдобил с клониращите резервоари и е започнал работа с тях? — попита той.
Кариб поклати глава. За миг през лицето му премина болка.
— Не знаем — тихо отвърна той. — Обучението ни не включваше нищо за личния живот на Фел. Предполагаме, че… — той се поколеба. — Можем само да предполагаме, че каквито и симпатии да е изпитвал към Новата република, са били заличени от Исард.
— Или от Траун? — попита Соло.
— Или от Траун — съгласи се Кариб. — В противен случай, мисля, Фел нямаше да се смята за надежден, за да направят клонинги от него. Независимо колко добър пилот е бил.
Отново настъпи тишина. Лея се присегна със Силата, но ако Кариб бе смутен от това, че обсъждаха разрушаването на съзнанието, то бе прикрито от странното усещане, което излъчваха клонингите и което обгръщаше всички тях.
— Въпреки това сега ни спасихте живота — отбеляза тя.
— Не им се доверявай много — тихо прошепна Хан. — Ако ни бяха оставили, щяхме да се разбием насред долината им. Мислиш ли, че тайната им би се запазила, ако тук се напълни с инспектори, които да разследват случая?
— Все пак ви разкрихме тайната си — спокойно му припомни Кариб. — И съдбата й зависи от това, какво ще решите да правите.
— Може би — каза Хан и небрежно отпусна ръка до бластера си. — А може да зависи от това, какво смятате вие да правите.
Кариб поклати глава.
— Не сте ме разбрали. Нямаме намерение да ви навредим. Нито пък искаме да се бием за Империята или за върховния адмирал Траун.
Хан сбърчи чело.
— Тогава какво смятате да правите? Предавате ли се?