— Не точно — Кариб, изглежда, събра сили. — Искаме… единственото, което искаме… е думата ви, че ще бъдем оставени тук на спокойствие.
Хан и Лея си размениха погледи.
— Какво искате? — попита тя.
— Да не би да е прекалено висока цена за това, че ви спасихме живота? — попита Сабмин. — Като се има предвид какво ни дължите…
— Чакай малко — прекъсна го Хан и вдигна ръка. — Чакай да изясним нещата. Вие сте създадени от Траун, нали?
Едно мускулче на бузата на Кариб трепна, но той кимна утвърдително.
— Да.
— Говорим за върховния адмирал Траун, нали? — уточни бившият контрабандист. — Човекът, който иска да върне величието на Империята? Човекът, който избра най-добрите и предани имперски офицери, за да ги клонира?
Кариб отново кимна.
— Още не разбирате. Барон Фел бе предан на Империята и на онова, което тя представляваше, преди касапи като Исард да вземат властта. Той беше предан на Империята, която отстояваше стабилността и реда.
— Неща, на които вие в Новата република бихте могли да наблегнете малко повече — многозначително вметна Сабмин.
— Да оставим политиката настрана — бързо се намеси Лея, преди Хан да успее да им отговори в характерния си стил. — Все още не разбирам. Ако барон Фел е бил предан на Империята и ако вие виждате причина да върнете стария ред…
— И ако Траун наистина се е върнал — ниско допълни съпругът й.
— И ако Траун наистина се е върнал — съгласи се тя, — тогава защо искате да си останете тук?
Кариб се усмихна тъжно.
— Защото за пръв път върховният адмирал Траун сбърка в сметките си — отвърна той. — Имаше нещо, което Фел ценеше повече от личната слава и дори от галактическата стабилност — той махна с ръка към толгрейновите поля. — Обичаше земята — тихо каза клонингът. — Ние също.
И най-сетне великият съветник на Новата република разбра. Лея погледна Хан.
— Той се шегува, нали? — попита съпругът й. Мислите и лицето му ясно показваха, че не вярва и дума от това, което бе чул. — Люк нямаше търпение да се махне от онази ферма на Татуин.
— Люк беше във ферма за влага насред пустиня — напомни му Лея. Очите й бавно огледаха стройните толгрейнови редове, които й напомниха за тучната растителност на Алдеран. — Не беше като тук.
— И вие го усещате, нали? — тихо попита Кариб. — Значи разбирате? — той огледа полята. — Сега това е нашият живот, съветник. За нас имат значение земята и семействата ни. Политиката, войната и дори летенето са останали в миналото — той я погледна. — Вярвате ли ни?
— Иска ми се — отвърна тя. — Докъде сте готови да стигнете, за да го докажете?
Кариб отново събра сили.
— Докъдето е нужно.
Лея кимна и пристъпи към него, усещайки леката тревога, която обзе Хан, когато се отдалечи. Лея впи поглед в очите на младия клонинг и се присегна със Силата към съзнанието му. Той стоеше неподвижно, оставяйки я да навлезе в него, без да трепне… и когато направи крачка назад, тя вече не изпитваше никакви съмнения.
— Говори сериозно, Хан — потвърди тя. — Всички те говорят сериозно.
— Значи така? — възропта бившият контрабандист. — Просто ще си тръгнем и ще ги оставим тук?
— Преди това, разбира се, ще поправим кораба ви — каза Кариб. — Дроидите MX, които поддържат нашите изтребители, сигурно ще успеят за ден-два.
За изненада на Лея съпругът й поклати глава.
— Не е достатъчно — твърдо каза той. — Искате да защитим имперска саботьорска групировка. Доста голям риск за нас.
Мъжете зад тях се раздвижиха.
— Какво искате да ка…? — започна някой.
Кариб го прекъсна, махайки. В ъгълчетата на устата му танцуваше лека усмивка.
— Соло, вие винаги успявате да се възползвате от ситуациите — сухо каза той. — Какво желаете?
— Вече не искате да се биете — отвърна Хан. — Добре. Ние също не искаме да се бием. Но ако не разрешим каамаския проблем бързо, никой от нас няма да има избор.
— Тоест? — попита Кариб.
— Трябва да разберем кои ботанци са били замесени в саботажа на каамаския планетарен щит — отговори бившият контрабандист. — Има само едно място, където можем да получим имената им.
Кариб стисна устни.
— От Империята.
— По-точно от библиотеката на централните имперски архиви в Бастион — уточни Лея, разбирайки накъде биеше мъжът й. — Проблемът е, че не знаем къде е Бастион.
— Ние също — отвърна Сабмин. — Заповедите ни идват по специален канал от Убикторат. Никога не сме били в пряка връзка с Бастион или с настоящото имперско ръководство.
— Разбира се, но трябва да има начин да изпратите спешно съобщение до тях — каза Хан. — Имперските оперативни процедури не може да са се задръстили толкова.