„Какво, за Бога, бе накарало Шада да се опълчи така срещу единайсетте?“ — запита се Кароли. „Вярност“ — бе казала Шада на онзи ветровит покрив на Боркораш. Несъмнена глупост! Мазик бе мърляв контрабандист и нищо повече. Той не можеше да има по-големи претенции към верността на Шада от когото и да е от десетината работодатели, за които бе работила. Вярно, че точно тази задача бе продължила повече от останалите, но каквото и да си е мислел Мазик, Шада през цялото време си бе останала таен мистрилски страж, отговорен само пред единайсетте старейшини на народа им.
И така, Шада се обяви срещу старейшините, мистрилската сделка с хътянския престъпен бос се провали и единайсетте поискаха главата на Шада. Всички мистрили бяха предупредени да се оглеждат за нея. Изпратиха отреди специално да я търсят. Но я откри Кароли.
Дори сега, седмица по-късно, иронията горчеше в устата на Кароли. Не беше работила с Шада от двайсет години и въпреки това успя да предвиди, че следващата й стъпка щеше да бъде по посока на Новата република, макар още да не бе наясно дали действията й бяха присъединяване или капитулация. Кароли пристигна на Корускант точно навреме, за да види как Шада напускаше имперския град. Проследи я до апартамент при планините Менарай, който притежаваха висшият съветник Лея Органа Соло и съпругът й.
Можеше да залови Шада още там, ползвайки предимството на изненадата. Но се говореше, че семейство Соло има за пазачи воини ногри и че те са неотлъчно наоколо. И макар по всяка вероятност бойните качества на ногрите да бяха надценени, щеше да е рисковано сам мистрил да тръгне срещу тях.
Ето защо се обади за подкрепление. Но още преди то да пристигне, Шада напусна сградата в компанията на контрабандисткия шеф и търговец на информация Талон Карде. За втори път Кароли можеше да я хване. Но едва бе успяла да се промъкне във вътрешния кръг на площадките за кацане, когато съветник Органа Соло се появи с протоколния си дроид и двама ногри по петите. Тя влезе с дроида в кораба на контрабандиста, ногрите заеха позиции до изходния люк и след няколко минути Органа Соло излезе сама, без дроида. Охранителите излязоха със съветничката. След това за изненада на Кароли „Волният Карде“ веднага се подготви и излетя, а тя бе твърде далеч от собствения си кораб, за да има надежда да ги настигне.
Единайсетте бяха бесни, както и мистрилският отряд, който бе изоставил всичко, за да дойде в Корускант в отговор на повикването й. Нито една от жените не каза нищо, но израженията на лицата им бяха достатъчни. Както и косите погледи и тихите коментари, докато се връщаха по корабите си. Научили бяха как Кароли бе оставила Шада да избяга при срещата им на покрива на комплекса за забавления „Резинем“ на Боркораш, и не беше трудно да се досети, че част от тях смятаха, че и сега бе сторила същото.
Значи още по-важно бе да им докаже, че грешат. И тя заложи на несигурното предположение, основано на смътното впечатление на Карде и Калризиан, че преди няколко години Мазик е имал „ухо“.
Предположението се оказа точно. Соло бе внимателен в разговора си с бившия комарджия, но единствената прикрита забележка за Карде й бе достатъчна — Шада бе с контрабандисткия шеф и молбата към Калризиан бе да се присъедини към тях.
Където и да отидеше той, Кароли щеше да го последва. Някога Калризиан бе контрабандист, а всеки контрабандист, бивш или не, имаше едно-две скривалища на личния си кораб. Стигнеше ли до „Дамата на късмета“ преди него, имаше големи шансове, когато спуска рампата на яхтата си, тя вече да лежи свита в едно от тях. А ако се окажеше, че той възнамерява да използва точно това скривалище за нещо друго… е, щеше да му мисли тогава.
Междувременно трябваше да си събере багажа и да си запази място в следващата совалка към повърхността. Беше за предпочитане то да е по-близо до вратата от мястото на Калризиан.
Кароли изчака, докато коридорът отвън утихна, измъкна се от килера и се отправи с бърза крачка към стаята си.
— Адмирале — чу се гласът на капитан Дория във вътрешния кръг екрани във втората командна зала. — Совалката на рурския посланик току-що напусна кораба и се отправи обратно към повърхността.
Флим подаде питието си на Тирс и се усмихна самодоволно на Дизра. След това пристъпи към екраните.
— Благодаря, капитане — каза той със спокойно премерения глас на върховния адмирал. — Подгответе курс към Бастион и ме информирайте, когато корабът е готов.
— Слушам, сър.
Интеркомът изпиука и изключи.
— Време беше — изръмжа Дизра и изгледа свирепо Тирс.