— Ако питате мен, насилихме твърде много късмета си.
— Запознати сме с мнението ви по въпроса, благодаря ви — отвърна майорът не особено почтително и върна чашата на Флим. — Напомням ви, че три споразумения са доста добра отплата за едноседмичен труд.
— Само ако Корускант не се спусне върху нас като ранен ранкор — кисело възрази мофът. — Притискаме ли ги по-дълго време, непременно ще го направят.
— Това едва ли може да се нарече притискане, ваше превъзходителство — каза Флим. И в неговия глас според Дизра се долавяха нотки на неуважение. — Не сме дали повод, нито пък сме предизвиквали някакви враждебни действия. Отидохме само там, където ни поканиха. На какво основание ще ни нападне Корускант?
— Например на това, че все още сме в състояние на война — просъска мофът. — Някой от вас да се е замислял върху това?
— Би било политическо самоубийство — подсмъркна Флим.
— Ние получихме покана от тези системи, забравихте ли? Ако от Корускант искат да си напъхат колективния нос в…
— той замълча. От екраните се разнесе остър свистящ звук.
— Какво е това? — попита актьорът.
— Сигнал за извънредна бойна готовност — напрегнато отвърна Тирс и едва не разля остатъка от питието на Флим върху безупречно бялата си униформа, когато мина покрай него и се отпусна в командното кресло. — Адмирале, елате — добави той.
Ръцете му бързо се местеха по копчетата на таблото. Тактическите екрани оживяха и превърнаха залата в гигантски холограмен боен монитор. В същия миг интеркомът звънна.
— Адмирале, според мен ще ни нападнат — съобщи Дория със спокоен глас. — Осем мародера клас „Корвет“ току-що се появиха от хиперпространството и летят към нас.
Дизра отпусна долната си челюст, докато се оглеждаше из залата за трепкащите точици, които означаваха приближаващите мародери. „Разбира се, че Дория е спокоен, помисли си той. Нали на борда на кораба му е великият върховен адмирал Траун, който без всякакво съмнение владее положението.“ Но върховният адмирал изобщо не го владееше. И ако мофът не направеше нещо бързо, сапуненият мехур щеше да се спука. Флим беше до Тирс. Майорът се пресягаше за копчето на интеркома.
— Кажете на Дория да се справи — процеди през зъби Дизра зад тях. — Кажете му, че това нападение е твърде маловажно, за да се занимавате…
— Шшшт! — изшътка бившият гвардеец, изгледа го ядно и го прекъсна с рязко махване на ръката. — Адмирале!
— Готов съм — отвърна Флим и майорът натисна копчето.
— Благодаря, капитане — плавно каза актьорът. И изведнъж в командната зала отново стоеше върховният адмирал Траун. — Идентифицирахте ли ги?
— Не, сър, още не — отвърна капитанът на „Неумолим“.
— Заглушават идентификацията си с шумопроизвеждащи генератори, което е съвсем незаконно, разбира се.
— Разбира се — съгласи се Траун. — Изпратете половин ескадрила хищни птици да ги прехванат.
— Слушам, сър.
Тирс изключи интеркома.
— Да не сте луди!? — извика Дизра. — „Изпратете половин ескадрила хищни птици…“
— Спокойно, ваше превъзходителство — каза Флим и погледна студено към мофа. — Това е едно от стандартните действия на върховния адмирал за установяване на самоличност.
— А и така се печели време — добави Тирс. Пръстите му лудо се движеха по таблото. — Корвети „Мародер“, корвети „Мародер“… ето ги. В момента се използват главно от сектор Корпоративен. Също и от отбранителните флоти на няколко различни сектора по Външния ръб.
— Интересно — каза Флим и се наведе през рамото на майора. — Какво ли може да иска от нас сектор Корпоративен?
— Не знам — отвърна бившият гвардеец. — Дизра, някакви предположения?
— Не — отвърна мофът и извади електронния си бележник.
Нямаше представа, защо някой в сектор Корпоративен би могъл да реши да ги нападне… но, от друга страна, споменаването на мародерите събуди у него смътен спомен.
— Имате ли списък на другите системи, които ги използват? — попита Флим.
— В момента го вадя — отвърна Тирс. — Нищо не ми идва на ум… ето ги и хищните птици.
Дизра погледна, за да види точиците, означаващи изтребителите, които се носеха към далечните нападатели. След това отново сведе очи към електронния си бележник. Май имаше нещо общо с капитан Зотип и пиратите Каврилу, припомни си той. А, ето…
— Имам нужда от предложения — настоятелно каза Флим.
— Обичайната тактика на Траун в такива случаи е да остави изтребителите да стрелят, след това да се оттеглят — каза бившият гвардеец. — Това, как отвръщат на огъня, обикновено бе достатъчно за върховния адмирал, за да определи кои са нападателите.