— Представих си — каза Мара. — После?
Мара бе добър ученик, както Люк вече бе установил, и бързо схвана основата на техниката. Упражняваха се половин час и се наканиха отново да тръгнат.
— Надявам се, че дроидът ти няма да изчерпи енергийния си запас, преди да стигнем — каза Мара, докато Люк преместваше Арту с помощта на Силата над още един участък пресечен терен. — Не искам да излезе, че сме го влачили само за да стане украса на пода.
— Няма страшно — успокои я Скайуокър. — В момента използва много малко енергия, а и твоят дроид му даде няколко допълнителни батерии.
— Почакай — намръщи се Мара. — Моят дроид ли? Нали каза, че си дошъл с изтребителя си?
— Дойдохме с изтребителя ми до планетата — уточни той. — Но до системата дойдохме с „Огънят на Джейд“. Изглежда, съм забравил да го спомена.
— Така изглежда — кратко отвърна тя. Приливът на гняв, който мина през нея, накара майстора джедай да трепне. — Кой по дяволите ти даде право!… Няма значение. Карде, нали?
— Той се обоснова с това, че „Защитникът“ ти няма хипердвигател — отбранително каза Люк — Двама души в кабината на изтребител няма да се чувстват много удобно.
— Прав си — с нежелание призна Мара. Люк почувства как тя потисна инстинктивната си привързаност към единственото нещо във Вселената, което притежаваше истински. — Дано да си го скрил добре.
— Добре е скрит — успокои я той. — Знам какво е този кораб за теб.
— И дано не си му одраскал боята — предупреди го тя. — Сигурно не си донесъл повиквача?
— Донесох го — възрази Люк и пъхна ръка в един джоб. Мислите му го отнесоха назад през времето, когато се бе върнал на Дагоба и се бе натъкнал на стар повиквач от кораб отпреди Войните на клонингите. Не знаеше какво е, но Арту си спомни, че веднъж бе видял Ландо с подобно устройство. И така тръгнаха към мината на някогашния комарджия на Нклон, за да го питат. Както се оказа, пристигнаха тъкмо навреме, за да помогнат на Хан и Лея да отблъснат нападението на върховния адмирал Траун.
Но защо сега изплува точно този спомен? Дали защото Мара бе тук и той бе получил първото си видение за нея в онзи момент? Или беше нещо, свързано със стария повиквач… а може би с повиквача на „Огънят на Джейд“… или с повиквачите изобщо… Нещо се надигаше дълбоко в съзнанието му?
Мара гледаше странно мъжа до себе си.
— Някакъв проблем ли има? — попита тя.
— Заблудени мисли — каза Скайуокър, извади повиквача и й го подаде. — Няма да можеш да се обадиш на „Огънят на Джейд“ оттук. Извън обхват сме, а и доколкото си спомням, повиквачът работи изключително по права линия.
— Не, има и настройка за радиопредаване — отвърна Мара. — Вярно, обхватът е доста ограничен, но във Високата кула може да има ретранслатори, през които да мине сигналът — и добави: — Можеш да си сигурен, че няма да го извадя, докато не неутрализираме изтребителната им група. Като стана дума, не ми разказа какво се случи с двамата пилоти, на които си се натъкнал на идване.
— Няма много за разказване — отвърна Люк, откачи лазерния меч от колана си и го активира. Едно бързо замахване и още един сталактит, който препречваше пътя им, рухна на земята. — Наредиха ми да ги следвам, след това изпълниха редица бързи маневри, които трябваше да повторя. Тогава си помислих, че може да си търсят извинение да открият огън.
— По-вероятно е да са искали да разберат с каква машина и с какъв пилот си имат работа — предположи Мара.
— Накрая и аз стигнах до този извод — каза Скайуокър и се присегна със Силата, за да пренесе Арту през купчината отломки. — Както и да е. Изчакаха, докато стигнахме на няколко километра от Високата кула, и откриха огън. Спуснах се в каньоните от навигаторния запис, който донесе „Звезден лед“, и успях да избягам.
В първия момент Мара не каза нищо.
— Наредили са ти да ги следваш? Значи са говорели основния език?
— Накрая проговориха и на него. Отначало започнаха със същото съобщение, което с Карде сте уловили, когато онзи странен кораб е минал покрай звездния разрушител на Бустър Терик.
— Предполагам, че Карде ти е дал съобщението — каза Мара. Лицето й леко се помрачи. — Даде ли ти и останалата част от записа?
— Даде ми навигационните данни — отвърна Скайуокър. — Има ли още?
— Да. И то не е добро — отговори тя. — Първо, споменава се името на Траун. Второ, сестра ти откри информационен чип при планината Тантис с надпис Ръката на Траун.
— Ръката на Траун? Това не ми харесва — каза Люк.
— На никого не е харесало — унило отвърна Мара. — Въпросът е какво означава?
— На теб са ти викали Ръката на императора — припомни Люк. — Възможно ли е Траун да е имал също такъв агент?