Той изключи лазерния си меч и се спусна в пещерната зала, като се придържаше близо до стената. След това отдалечи възможно най-много дръжката на меча си и силно удари мъха.
Внезапно в залата се разнесе жужене. И също така внезапно от невидимите си дупки в мъха изскочиха десетки насекоми и се разлетяха лудешки във всички посоки. Не стигнаха много далеч. Също така внезапно, както се бяха появили насекомите, се появиха езиците и миг по-късно пещерната зала отново утихна.
Арту изпиука нервно зад Люк.
— Интересно — отбеляза Мара. — Мъхът явно е по-дебел, отколкото изглежда — тя погледна към Люк. — Надявам се, няма да предложиш да удряме мъха и да се прокрадваме покрай нишите, докато съществата в тях се хранят.
— Горе-долу — отвърна той и активира лазерния си меч.
Наведе лъча към мъха и внимателно изряза един квадратен метър, деактивира оръжието, окачи го на колана си, хвана здраво краищата на квадратното парче и опъна. С доста неприятен звук чимът се откъсна от останалия мъх. Беше дебел петнайсетина сантиметра. Люк го хвана в прегръдките си, като се опитваше да го запази цял, и потрепери при вида на стотиците внезапно обезпокоени червейчета, които се разбягаха и побързаха отново да се потулят в мъха.
— Прекрасно — Мара пристъпи до Люк. — Време за хранене ли е?
— Това е планът — отвърна той, приближи се към следващата ниша и затъкна чима в нея. Езикът се показа и той се изгуби навътре сред облак прах и парченца мъх.
— Да видим дали ще стане — каза Мара, направи крачка пред Люк и вдигна лазерния си меч пред дупката.
Не се случи нищо.
— Изглежда, проработи — каза тя. — Вземи да пренесеш дроида, докато още дъвче.
— Да — съгласи се Люк, обърна се и хвана Арту със Силата. — Дете на ветровете, комджайци… да вървим.
След минута всички бяха от другата страна на бърлогата.
— Предавам се — заяви Мара и се успокои.
— И не се наложи да убиваме — подчерта джедаят, активира лазерния си меч и пристъпи към следващата ниша.
— Освен куп насекоми — отбеляза Мара. — Между другото да имаш проблем с инсектите?
Той мислеше, че бе успял да го прикрие по-добре.
— Напомнят ми дрочите. Нямам проблем.
— А! — възкликна Мара, деактивира лазерния си меч и застана зад него. — Ти ще режеш, а аз ще изтръгвам. Съгласен ли си?
След два часа най-сетне спряха, за да нощуват.
— Струва ми се, че е нощ — каза Люк и погледна часовника си. — Току-що си дадох сметка, че не съм настроил часовника си на местното време.
— Нощ е — увери го Мара, облегна се с облекчение назад на скалата, която си бе избрала за почивка, и затвори очи. Знаеше, че по-късно ще си плати с многобройни болки, предизвикани от влагата и ръбчетата на скалата. Но в момента й беше добре. — През нощта всички добри момченца и момиченца спят. Тъй че нощ е.
— Сигурно — отвърна Скайуокър.
Мара отвори очи и се взря в него. В този момент в настроението му нещо трепна.
— Нима? — попита тя.
Той поклати глава.
— Права си — малко неохотно призна майсторът джедай. — Нуждаем се от сън.
„Вместо какво?“ Мара се присегна със Силата и се опита да проникне по-дълбоко в съзнанието му. Но то беше блокирано. Мара можеше единствено да долови бариерата, изградена от несигурност, примесена с… Тя се намръщи. Притеснение! ? Наистина ли го долавяше? Да, наистина беше притеснение. А за великия майстор джедай Люк Скайуокър да изпитва подобно чувство определено беше доказателство за напредък.
И като се имаше предвид това, последното нещо, което Мара искаше да направи, бе да прояви снизхождение към него. Когато най-после пожелаеше да отвори черупката си, достатъчно, за да я попита за връзката й с Ландо, щеше да му каже. Но не преди това. И може би тогава той щеше да бъде в състояние да чуе и по-обезпокоителните неща, които имаше да му каже.
ГЛАВА 11
— Значи е това? — попита Уедж, облегна се равнодушно на един от стълбовете за осветление в староботански стил, които обграждаха парка, и се загледа към блестящия бял купол.
— Това е — потвърди Коран и кимна към електронния си бележник. — Така пише.
Уедж плъзна поглед по периферията на парка и улиците и магазините наоколо, накичени с многоцветни фирмени знамена. По всичко личеше, че бе пазарен ден, и стотици ботанци и чуждоземни се мотаеха насам-натам.
— Трябва да са полудели — обърна се той към Коран. — Да поставят такава мишена…
Той замълча, когато двама дуросци минаха покрай него и се насочиха към парка.
— …на публично място — довърши по-тихо. — Направо си просят главоболията.
— От друга страна, разполагането на генератор от системата на планетарния щит в центъра на столицата до голяма степен гарантира сигурността й — отбеляза Коран. — Сигурно действа успокояващо на всички чуждоземци, които имат магазини или представителства тук.