— А! Да — отново възкликна Навет, докато Клиф се приближаваше към него. — Страхотно. Много ви благодаря.
— Желая ви ден на мир и печалба.
— И на вас — имперският агент изключи предавателя. — Готови сме — обърна се Навет към Клиф и остави малкото комуникационно устройство. — А ако се съди по кихането, поне някои от ботанците са алергични към нашите малки полпианци.
— Това би трябвало да събуди желанието им да се отърват от тях — каза Клиф.
— Мисля, че вече го е събудило — съгласи се Навет. — Видя ли Хорвик?
Клиф кимна.
— Двамата с Пенсии са в поддръжката на кафенето на Хо Дин на две преки от генератора на щита. Ще останат до затварянето.
— Идеално — каза Навет.
Ако схемата им бе вярна, кафенето се намираше точно срещу един от подземните тръбопроводи, през които минаваха захранващите кабели на генератора.
— Да — лицето на Клиф посърна. — А сега лошите новини. Двамата ботански джебчии, които наехме, са оплескали работата.
Навет изруга. Не трябваше да се доверява на местните.
— Хванали ли са ги?
— Според тях самата кражба е минала като по ноти — отвърна Клиф и направи гримаса. — Само че, когато се прибрали, портфейлите не били у тях.
Навет присви очи.
— Как така не били у тях?
— Ами ей така. Изгубили са ги. Може би някой в тълпата ги е видял да ги задигат и е върнал услугата.
— Сигурен ли си, че те самите не се задигнали парите?
Клиф сви рамене.
— Не съм абсолютно сигурен. Но едва ли двама агенти на Новата република носят в себе си повече пари от тези, които аз предложих на ботанците — той сви устни. — Освен ако, разбира се, не са били агенти на Новата република.
Навет взе стол и седна замислен. Можеше ли да греши?
— Не — отговори той на въпроса си. — Агенти на Новата република са. Може би дори са военни, ако се съди по вида им. Въпросът е кой е присламчилият се към групата?
— Може да е друг джебчия, който се е възползвал от положението — предположи Клиф.
Навет вдигна едната си вежда.
— Така ли мислиш?
— Не съвсем — тежко отвърна другият. — Твърде е рисковано да те хванат със стоката, ако жертвата се усети.
— Именно — каза Навет. — Не, имат нов член на групата. При това много добър.
Клиф тихо изпусна дъх между зъбите си.
— Не можем да отделим специално някого, за да ги следи — напомни той. — Може би трябва да се отървем от тях.
Навет потърка бузата си. Предложението беше съблазнително. Трудната им задача и краткото време за изпълнението й им създаваха достатъчно проблеми, за да се прибавят към тях и военни агенти на Новата република. Ако можеха да ги отстранят безшумно…
— Не — каза той на глас. — Още не. Не е възможно да са по следите ни. Ще бъдем нащрек и ако започнат много да се интересуват от нас, може и да направим нещо по въпроса. За момента ще ги оставим на мира.
Клиф изкриви уста.
— Ти си шефът — каза той. — Надявам се, не грешиш.
— Ако греша, лесно мога да поправя грешката си — отвърна Навет и стана. — Хайде. Да си наденем наивните физиономии и да идем да приберем животните.
ГЛАВА 12
От далечината долетя специфичният боен вик на ногрите.
— Корабът приближава — преведе Баркимк. — Сакисак го вижда.
— Вярвам му — каза Лея.
Сред гъстото зелено обкръжение на малкия хълм, който гледаше към Северния космодрум на Барис на Малък Пакрик, тя едва можеше да види къс синьо небе точно над главата си и част от въздушната шейна, която бяха заели от фермата на Сабмин под себе си.
Малко неловко положение според нея, но необходимо. Като се имаше предвид, че съобщението носеше личната сигнатура на Бел Иблис и потвърждение за напускане на мостика, в приближаващия кораб не можеше да бъде никой друг освен генерала. Лея вече чуваше двигателите.
— Нещо малко е — каза тя и призова джедайските си умения, за да превърне далечния шум в нещо по-ясно.
— Така е — изгърмя в ушите й тихо изреченото всъщност потвърждение на Баркимк. — Ще погледна.
Листата избумтяха, раздвижени от преминаването на тялото му през клоните. Гръмотевичният шум се превърна в тихо шумолене, когато Лея се върна към нормалния си слух. В далечината се чу воят на двигателите, който рязко спря, когато машината стигна площадката за кацане и изключи системите си. После шумът замлъкна съвсем и цяла минута не се чуваше нищо друго освен шумоленето на листата. Лея чакаше, чудейки се какво става. Космодрумът, който носеше помпозното име Северния космодрум на Барис, всъщност представляваше широко открито поле с няколко площадки за кацане. Сакисак би трябвало вече да е проверил кораба. Дали нямаше нещо извънредно? Тя се присегна към Силата за напътствие… И тогава, носен от вятъра, до нея стигна втори боен вик на ногрите.