— Съветник? — отново я повика Сакисак и пристъпи към нея. Големите му черни очи я гледаха загрижено. — Какво ви безпокои?
Без да отрони дума, тя му подаде електронния бележник. Но всъщност Пелаеон едва ли бе още върховен командващ. Ако се вярваше на Ландо — и ако това само по себе си не беше капан, — върховният адмирал Траун се бе завърнал.
А с Траун нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Никога. Сакисак изръмжа нещо зловещо на родния си език.
— Не можете да вярвате на това — каза той и бутна електронния бележник отново в ръцете на Гент, сякаш бе нещо нечисто и допирът до него го отвращаваше. — Империята е кълбо от лъжи и предателства. Никога няма да стане нещо друго.
— Често е била точно това — унило се съгласи Лея. — Но, от друга страна…
— Няма друга страна! — тихо възрази Сакисак. — Империята предаде и затри народа ми. Предаде и затри вашия народ.
— Знам — тихо отвърна тя. Старата болка отново се заби като отровна стрела в сърцето й.
— И ако Траун наистина е измамил смъртта… — продължи ногрито с нарастваща заплаха в гласа, — има още повече основания да се отхвърля всичко, което Империята предлага.
— Сигурно — съгласи се Лея. — Но все пак…
— Може ли да видя? — попита Елегос.
Тя се поколеба. Това беше строго поверителен документ на Новата република…
— Да, разбира се — отвърна тя и му подаде електронния бележник.
Джедайските й инстинкти надвиха над строгите разпоредби. Преди унищожаването на света им каамасците бяха сред най-добрите посредници и дипломати на Старата република. Уменията им в това отношение надминаваха дори уменията на джедаите. Елегос можеше да прозре неща, които да й помогнат да реши проблема.
Цяла минута каамасецът изучаваше изписаното върху екрана на електронния бележник. След като свърши, синьозелените му очи проблеснаха. Той вдигна глава и очите му срещнаха нейните.
— Не виждам алтернатива — каза той. — Да, може да е капан, но не е сигурно. А ако има дори и най-малък шанс адмирал Пелаеон да е искрен, трябва да му бъде дадена възможност да го докаже.
Сакисак го изгледа подозрително.
— Отдавна се възхищавам на каамасците, доверителю Акла — каза той с почти явно предизвикателство в гласа. — Но сега говорите като неотбито дете. Наистина ли предлагате Бел Иблис да отиде в лапите на Империята?
— Не сте ме разбрали, приятелю — спокойно отвърна Елегос. — Не предлагам подобно нещо на генерал Бел Иблис. Всъщност, както вече отбелязахте, невъзможно е дори да му го предложим.
— Защо? — попита Лея.
— Защото, както Гент е установил, не е възможно да установим бърза връзка с него — каза каамаският доверител. — А бързината е от изключително значение, защото в момента може да текат последните минути на предоставената възможност — той докосна електронния бележник. — Не зная кога е станал инцидентът при Моришим, но е ясно, че силите, които се противопоставят на адмирал Пелаеон, вече са започнали да се надигат. Дори и всички атаки срещу него да са се провалили, той не може вечно да чака отговора на Корускант.
Сакисак внимателно погледна Лея.
— Тогава кой предлагате да отиде в лапите на Империята?
Доверителят поклати глава.
— Няма нужда да молим никого — отвърна той на ногрито.
— Изборът е очевиден. Ще отида аз.
Сакисак бе изненадан.
— Вие?
— Разбира се — каза Елегос. — Съветник Органа Соло, имам задължението да върна Гент в Корускант. Ако приемете да изпълните това задължение вместо мен, мога веднага да тръгна за Песитин.
Лея въздъхна. Сега най-сетне разбра защо й се бе сторило правилно да остави Хан да тръгне за Бастион сам, а тя да го изчака тук.
— Няма нужда, Елегос — каза съветникът. — Закарайте го на Корускант. Аз ще отида на Песитин.
Сакисак изсумтя.
— Не мога да ви позволя да го направите, съветник Органа Соло — възпротиви се той. — Да поемете такъв риск…
— Съжалявам, Сакисак — тихо отвърна Лея. — Но както каза Елегос, има само един възможен избор. Тук единствено аз имам правомощията да преговарям от името на Новата република.
— Да извикаме някой от Корускант — предложи ногрито.
— Както отбеляза Елегос, нямаме време — отвърна Лея. — Ако Пелаеон се движи по разписание, той е на Песитин вече от единайсет дни. Трябва да тръгна веднага — тя пое дълбоко дъх. — Ако не можете да понесете вида на имперските военни, съм готова да ви разбера. Ще отида сама с „Хилядолетен сокол“.
— Моля! Не ме обиждайте — мрачно каза Сакисак. — Естествено, че двамата с Баркимк ще ви придружим. Дори в смъртта, ако това ни чака.