— Благодаря — каза тя. — Благодаря и на вас, Гент, че ми донесохте съобщението. Постъпили сте правилно, въпреки че сте нарушили законите. Доверителю Акла, благодаря и на вас за помощта.
— Един момент — обади се хакерът. Погледът му отново бе объркан. — Сама ли ще отидете?
— Няма да отиде сама — обади се Сакисак. — Ние ще сме с нея.
— Да, разбира се — каза Гент. Погледът му шареше между Лея и Елегос. — Искам да кажа… Елегос? Не би ли могъл…
— Да тръгна с нея? — попита каамасецът. — Това е желанието ми. Въпреки че нямам официален статус в Новата република, народът ми притежава известни дипломатически умения — той погледна замислено момчето. — Но както вече казах, имам първостепенното задължение да ви върна на Корускант.
— Освен ако не отидеш със совалка до Голям Пакрик и от там с линеен кораб — до Корускант — предложи Лея.
— Но аз не исках да… — лицето на Гент се изкриви в болезнена гримаса. — Донесох ви съобщението само защото… — той въздъхна. Изпуснатият въздух като че го смали като спукан балон. — Добре — каза той примирено. — Добре. И аз ще дойда с вас. Защо не?
Лея премига. Не очакваше от него подобно решение.
— Оценявам предложението ти, Гент — каза тя. — Но наистина няма нужда.
— Не, не… не се опитвайте да ме разубедите — възрази хакерът. — Аз ви забърках в това… мога да остана докрая. И бездруго всички казват, че трябва повече да излизам.
Лея погледна към Елегос и улови едва забележимото му кимване. Очевидно два дни насаме с каамасеца бяха свършили чудеса с момчето. Или младият хакер най-сетне бе започнал да пораства.
— Добре — каза тя. — Благодаря ти. Благодаря на всички ви — тя огледа каютата. — Страхувам се, че този кораб е твърде тесен за всички ни. Ще трябва да вземем „Хилядолетен сокол“. Той е на двайсет минути с въздушна шейна от тук.
— Тогава да тръгваме — каза Елегос и леко ги подкани към изходния люк. — Нямаме много време.
След пет минути вече се носеха ниско над повърхността на Малък Пакрик. Тишината се нарушаваше единствено от свистенето на вятъра. Петимата пътници на въздушната шейна пътуваха в пълно мълчание, всеки потънал в собствените си мисли.
Лея никога нямаше да научи какво си мислеха спътниците й по време на това пътуване. Една нова и тревожна мисъл се появи в главата й. Както знаеше, джедаите нерядко можеха да видят или да предусетят бъдещето. На самата нея й се беше случвало много пъти. По подобен начин можеше да получи представа, дали е верен пътят, по който бе поела, както и за местоположението си на него. Но може ли един джедай, запита се тя, да види събития след собствената си смърт? Или пътят нататък винаги е обгърнат в мрак? Може ли този път да изглежда правилен?
Лея не знаеше. Може би й предстоеше да научи.
ГЛАВА 13
Сигналът за бойна тревога стигна до каютата в кърмата на „Волният Карде“ като тих, почти недоловим вой. Но Шада бе обучена да улавя неуловимите неща. Тя се събуди и стана от леглото си, преди далечният звук да бе замрял. Облече робата си, мушна бластера в страничния джоб и тръгна към мостика.
Докато крачеше по пустите коридори на кораба, се ослушваше за шумове от битка или за вой на двигателите, известяващи бягство. Но „Волният Карде“ бе зловещо тих. Единствените звуци в коридора бяха равномерното бръмчене на двигателите и звукът от собствените й стъпки. Тя приближи вратата на мостика, пъхна ръка под робата си и стисна дръжката на бластера. Вратата се плъзна и Шада се втурна напред. Почти веднага спря пообъркала. Екипажът стоеше на обичайните си места и обърна въпросително очи към нея. През илюминаторите се виждаше пъстрото хиперпространство.
— Здравей, Шада — поздрави я Карде, вдигайки поглед от монитора на двигателите. Двамата с Пормфил, изглежда, обсъждаха някакъв въпрос. — Мислех, че спиш. Какво те води тук по това време?
— Бойната тревога… ти какво мислиш! — отвърна тя и се огледа. — Какво става? Учение ли?
— Не точно — отвърна контрабандистът и пристъпи към нея. — Приеми извиненията ми. Не очаквах, че ще чуеш тревогата от каютата си.
— Част от работата ми е да се ослушвам за тревожни сигнали — мрачно отвърна тя. — Какво е това учение, което не е точно учение?
— Приближаваме системата Еписол и планетата Дайарк — обясни той. — Много е вероятно да имаме проблеми на излизане от хиперпространството.
Шада погледна към илюминаторите.
— Такива, за които ни предупреди Бомбаса ли?
— Възможно е — отвърна Карде. — Новината за пътуването ни неминуемо ни е изпреварила.