— Наблюдател? — извика тя.
— Уцели йонното му оръдие — потвърди Чал. — Балик свали задния му дефлекторен щит…
— Отново атакуват! — прекъсна го Хшиши.
Шада хвърли поглед към тактическия си екран и завъртя турболазерното оръдие в посоката, от която трябваше да се появи най-близкият корсар…
Нападателят заобиколи корпуса на „Волният Карде“. Лазерите му безполезно обстрелваха дебелата броня. Шада и Балик отговориха на атаката. Двойният турболазерен огън го улучи право в носа и го пръсна в ярка светлинна експлозия… С оглушителен гръм нещо се разби в купола на Шада. — Удариха ме! — простена тя, борейки се с внезапната разкъсваща болка в дясното си рамо и гърдите.
Въздухът започна да излиза от разбития купол и тя усети леден вятър. Дясната й ръка бе неизползваема. С лявата Шада разкопча предпазните колани и хладнокръвно се запита дали щеше да успее да се освободи от тях, преди вакуумът да я изтегли в космоса. Може би най-сетне това бе краят…
Вятърът започваше да отслабва, когато разкопча най-горния колан. Лош знак. Шада премести ръка към следващия. Погледът й се замъгли… С втория удар, който тя повече усети, отколкото чу, куполът и звездите се превърнаха в еднородна сива маса. Шада премига. Докато гладният й за кислород мозък се опитваше да разбере какво става, в пространството около нея с пукот нахлу въздух и нечии ръце разкопчаха последния от предпазните й колани.
— Освободих я! — изкрещя нечий глас неприятно силно в ушите й. — Ранена е. Бързо извикай Ановискри.
— Тук съм — извика втори глас от другата страна на Шада. Ръката й изтръпна…
Свести се бавно или поне бавно за мистрил. Известно време продължи кротко да лежи със затворени очи, докато преценяваше положението и реалното си състояние. Дясната половина на гърдите й и дясната ръка бяха до голяма степен безчувствени, а темето я сърбеше както винаги след потапяне във вана с бакта. Всъщност иначе се чувстваше не толкова зле. От тихото дишане, което чуваше, разбра, че не е сама, а липсата на шум от двигатели й подсказа, че „Волният Карде“ е стигнал до Дайарк. Значи това все пак не бе краят, имаше още път. Жалко. Тя си пое дълбоко, но безшумно дъх и отвори очи.
Лежеше в едно от трите легла в медицинския отсек на „Волният Карде“. В другия край на стаята, загледан пред себе си, седеше Карде.
— Да разбирам ли, че сме спечелили? — попита Шада.
Карде леко трепна. Погледът му се фокусира върху нея.
— Да, при това доста убедително — отвърна той. — Как си?
— Не съвсем зле — отговори му тя и раздвижи дясната си ръка. Освен изтръпването и безчувствеността, която бе усетила, състоянието й не беше толкова лошо, стига да не се опитваше да движи много ръката си. — Ръката ми май има нужда от още малко грижи.
— Да, според Ановискри ще се наложи още едно топване във ваната с бакта — каза Карде. — Извадих те от нея, за да ми правиш компания за една разходка извън кораба. Ако искаш, разбира се.
— Искам, разбира се — отвърна Шада. — На Дайарк ли сме?
— На главния космодрум в столицата Ритал Прайм — уточни Карде. — Кацнахме преди около два часа.
Шада се намръщи.
— И излизаш едва сега? Мислех, че бързаме.
— Бързаме — потвърди той. — Но се наложи първо да приемем една малка група инспектори. Цял час изследваха кораба с прословутите си детектори. Изглежда, търсеха контрабанда.
— Надявам се, че си ги държал под око.
— Да — увери я Карде. — Най-сетне си тръгнаха. Пормфил и Одонл уреждат ремонта на кораба. Военният командващ на република Катол иска да се срещне с нас.
— Сигурно за да говори за нападателите ни.
— Сигурно — съгласи се капитанът на „Волният Карде“. — Може би за това, как сме ги отблъснали и сме понесли толкова незначителни щети.
Шада повдигна вежди.
— „Незначителни щети“ е езиков образ, разбира се.
Контрабандистът помръкна.
— Съжалявам за случилото се, Шада…
— Няма нищо! — прекъсна го тя. Извиненията, дори и искрени, винаги я караха да се чувства неудобство. Особено искрените. — Нали сама поисках. Какъв е планът?
— Трябва да се срещна с генерал Джутка в едно кафене до космодрума — отговори той. — Общо взето, тук говорят основния език, но има голяма маса иторийски колонисти, затова си мислех да вземем Трипио заради евентуални проблеми с езика.
— Странно място за официална среща — каза Шада. — Сякаш не са сигурни дали искат да си имат работа с нас.
— Много точно предположение — отбеляза Карде и я изгледа замислен. — Политическият ти усет е забележителен, особено за обикновен телохранител.