— Благодаря — отвърна Шада и го погледна почти кръвнишки. — Говорехте за Джори Кардас.
— Да — дребосъкът се наведе още повече. — Правилно сте решили да го търсите на Ексокрон — Енту Ний вдигна предупредително пръст. — Но не е лесно да намерите Ексокрон. Тук малцина са чували за него. Повечето смятат, че е мит.
— Известно ни е — отвърна Карде, опитвайки се да потисне внезапния си страх. Откъде Енту Ний знаеше защо са тук? Дали не работеше за Кардас? — Кажете ни защо е толкова трудно да се намери Ексокрон.
Дребосъкът се ухили още по-широко.
— Няма нужда аз да ви го казвам. О! Може би приятелят ви не знае — добави той усмихнато към Шада. — На идване от Католския разлом се виждат само миниатюрни мъглявини и газови напластявания, които отразяват светлината и радиацията и объркват сензорите и комуникациите… Ужасно е трудно да се открие нещо. Може и десет години да отидат, докато се претърси целият район.
— Предполагам, че вие можете да ни спестите тези усилия — каза Шада.
— Вярно — отвърна той. — Мога да ви заведа до Ексокрон. До самия Кардас, ако желаете — Енту Ний отново погледна към Карде. — Но само ако капитан Карде желае.
С голямо усилие търговецът на информация овладя изражението на лицето си. Дребосъкът знаеше и името му!
— И колко ще ни струва?
— Нищо — отвърна той. — Но няма „ни“. Отиваме само двамата.
— Моля! — вдигна пръст Шада. — А останалите?
— Трябва да ни изчакате тук — отвърна дребосъкът. — Не е възможно другояче. Корабът ми е двуместен.
— А ако дойдете да водите нашия кораб? — попита Карде.
— О, не! — стреснато отвърна Енту Ний. — Не може!.
— Защо? — попита Шада. — Защото Кардас не иска да ни види ли?
Енту Ний премига.
— Да съм казвал, че Кардас иска да види когото и да било от вас? Не съм изричал подобно нещо!
Но това не означаваше, че Кардас не го бе помолил да отправи предложението.
— Кога тръгваме? — бавно попита Карде — Ако приема…
— Момент — обади се Шада, преди дребосъкът да успее да отговори. — Как така „Ако приема“? Не искаш да тръгнеш сам с него, нали?
Карде се намръщи. Разбира се, че не изгаряше от желание да тръгне сам. Но рано или късно трябваше да се изправи пред Кардас. И ако това беше най-добрият начин да предпази хората си…
— Ще се изразя по друг начин — каза Шада и свирепо изгледа Енту Ний. — Аз съм негов телохранител и няма да го пусна да тръгне сам. Нито с вас, нито с някой друг. Ясно ли е?
— Но… — вдигна ръка Енту Ний.
Трипио се появи и остави на масата две тежки халби, пълни с тъмна течност.
— Слава на Създателя — каза дроидът, останал без дъх. — Клиентелата тук е изключително неприятна…
— Не обръщай внимание — прекъсна го Шада. — Чу ли някой да говори родиански?
— Да — той се извърна и посочи към една от масите до бара. — Тримата мъже на онази маса… единият от тях сега се изправя…
— О, не! — прошепна Шада и хвърли поглед към Енту Ний. — Време е да тръгваме.
— Не си правете труда — каза мек глас зад Карде.
Контрабандистът бавно се обърна. През две маси с лице към тях седяха трима мъже. И тримата стискаха бластери.
ГЛАВА 14
— О! — едва чуто възкликна Трипио. — Обречени сме.
Карде видя, че зад Шада тримата главорези, които Трипио бе посочил, се приближаваха между масите. В ръцете им имаше бластери. Голяма част от посетителите зяпаха, изпълнени с любопитство. Неколцина бързаха да се измъкнат, преди да започне стрелбата.
— Според мен не е нужно да казвам, че сте се припознали — каза Карде, обръщайки се към мъжете зад гърба си.
— Защо, кажи го! — саркастично отвърна говорителят на главорезите. Тримата леко се раздалечиха, за да покрият мишените си. — Обичам да се посмея рано сутрин. Ръцете на масата, моля. Така… правилно ли чух името? Талон Карде?
— Да — весело отвърна Енту Ний, преди търговецът на информация да отговори. — А това са Шада и протоколният дроид Си Трипио.
Водачът прониза дребосъка със свиреп поглед.
— Ти с тях ли си?
Очите на Енту Ний се разшириха невинно.
— Аз ли? Не, сър…
— Изчезвай тогава!
Енту Ний премига, погледна Шада и Карде и стана.
— Уведомете ме, капитан Карде, ако промените решението си — каза той.
Дребосъкът се усмихна на контрабандиста, след това — на водача на главорезите и се запъти към изхода. Бандитът го проследи, докато се отдалечаваше, и когато Енту Ний отваряше вратата, се обърна намръщен към Карде:
— За какво да си промениш решението?
Захлопването на вратата прокънтя в стихналото кафене.