— Така е, генерале. Генерал Хакен загинал при Масаки, което според мнозина било най-добрият изход за него предвид обстоятелствата. По онова време Претер бил обикновен лейтенант и отговарял за инженерите. Говори се, че началниците му не го харесвали и затова го назначили за техен командир, като един вид наказание.
— Инженерите и славата рядко вървят ръка за ръка — кимна Малкан. Но Империята именно Претер направи свой герой. Обяви го за осородния офицер, най-достоен да заеме поста, и така с една крачка той се бе озовал на върха на военната стълбица.
— Говори се, че… че е твърде близък с хората от помощната войска — добави предпазливо офицерът от разузнаването — и че обича нещата да стават по неговия начин. И че предпочита традиционните начини.
— Ще видим тази работа — каза Малкан. — Прати да го известят, че разполага с два часа да настани хората си, след това да се яви при мен.
Претер се оказа по-възрастен от очакваното, с късо подстригана и щедро прошарена със сиво коса. Бая стар лейтенант трябва да е бил при Масаки, помисли си Малкан. Физиката му също не впечатляваше с нищо — не беше нито висок, нито широк в раменете. Двамата пчелородни войници, които вървяха с него, бяха съвсем малко по-ниски и значително по-плещести. Над бронята си Претер носеше обикновен черен плащ с качулка.
— Генерал Претер — поздрави го Малкан.
— Генерал Малкан.
В поведението на Претер не се забелязваше и следа от негодувание, задето са го пратили под командването на по-млад мъж, факт, който изненада Малкан и го смути.
— Насаме, генерале — каза той. — Мисля, че трябва да разговаряме насаме. — Изгледа многозначително двамата пчелородни, но не и собствения си разузнавателен офицер.
Претер смръщи вежди и хвърли поглед през рамо към хората си.
— Не съм ви поканил тук, за да ви екзекутирам, генерале — подхвърли шеговито Малкан.
По-възрастният мъж кимна на пчелородните и те излязоха послушно от четвъртитата шатра, която Малкан използваше за свой команден център. Излязоха, но не се отдалечиха, а застанаха на пост пред входа — и вдигаха достатъчно шум, за да стане ясно, че са там.
— Явно много държат на вас — отбеляза Малкан.
— Много сме преживели заедно — отвърна с равен тон Претер.
— Колцина са? Пчелородните от помощната войска имам предвид?
— Две хиляди сто и осем.
Малкан хвърли поглед към своя офицер и усмивката му на часа се стопи.
— Генерале, да не сте полудели? Няма начин да не сте чули какво става в Сзар. Какво ще се случи, когато и вашите пчелородни войници научат?
— Те вече знаят.
— Знаят?
— Бунтове в Сзар — каза Претер. — Царицата им е мъртва. Знаят всичко.
— И това не ви тревожи?
— Не. — Генералът свали спокойно плаща си. Бронята отдолу не беше направена от металните ивици с мека връзка, типични за имперската армия, а беше обикновен нагръдник, наполовина черен и наполовина златен. — Точно затова ни изпратиха тук, за да сме далеч от Сзар. Макар че нямаше нужда.
— Няма ли?
— С цялото ми уважение, да, няма. Моите хора са лоялни.
— И все пак са от помощната войска, генерале. Нали не твърдите, че са толкова лоялни, колкото и редовните имперски войници?
— В никакъв случай, моите хора са по-лоялни — каза простичко Претер. — Никой не разбира пчелородните, дори след като завладяхме града им. Жителите на Сзар бяха верни на царицата си — отдаденост, която никога не би им хрумнало да поставят под съмнение. Докато държахме царицата им, те ни служеха безпрекословно. Сега царицата е мъртва и те не виждат причина да ни се подчиняват. Това е най-важното, което трябва да се знае за Сзар.
— Но защо тогава вашите хора са различни? — „Нещо тук не е наред“ — мислеше си Малкан. Претер беше като човек с меч на кръста, който само чака подходящия момент да го изтегли от ножницата. Всички тези приказки за помощната войска бяха само въведение.
— Те ми дадоха клетва — обясни Претер — и няма да я нарушат. Дадоха я още в Масаки, клетва, която обвързва тях, семействата и синовете им с мен.
— А ако умрете, генерале?
— За вас ще е добре да ме опазите жив, генерал Малкан.
Малкан кимна и си помисли: „Започва се.“
— Трябва да призная, генерале, че очаквах да изпитвате негодувание. Така де, рядко се случва старши офицер да приеме без възражения задача, която го поставя под командването на човек по-млад от него с двайсет години. — Нарочно преувеличи разликата във възрастта им, но дори това не предизвика реакция по лицето на Претер.