— Че… кутията… тя?…
Не искаше да му казва. Не беше сигурна, че ще понесе шока от новината. Но ако го излъжеше сега, той винаги щеше да помни, че го е излъгала, дори след като забравеше каква е била основателната причина да го направи. Пък и неизбежно щеше да го прочете в очите й. Затова поклати глава и тъжно отрони:
— Съжалявам.
Той потрепери. „Всичко е било за нищо“ — сигурно това си мислеше.
— Че — прошепна отново той, — помогни ми.
— Обичам те, Ахеос. Ще направя всичко, което поискаш. Само го назови.
Крехка усмивка придърпа устните му и Че се наведе по-близо да го чуе.
Десет минути по-късно Челядинка Трудан спря пред една врата. Ивица блед светлик се процеждаше през прага. Още един, който будува до късно, помисли си Че. Какво ли толкова прави майор Талрик по това време на нощта?
Знаеше, че трябва да почука направо, но вместо това се замисли за пътя, който двамата бяха изминали заедно. Тя — като пленница, заплашена от изнасилване и изтезания, пионка в неговите политически интриги. Нищо не му дължеше, реши Че.
Понечи да отвори дръзко вратата, но в последния миг промени решението си. Дошла беше за услуга, нищо че от това я побиваха тръпки на омерзение. Не виждаше друг начин да постигне нужното.
Вдигна ръка да почука и в същия миг чу гласа му отвътре:
— Ти, дето стоиш пред вратата ми, какво искаш?
Тя застина с вдигната ръка като дете, което са хванали по средата на пакост. Проклетият Талрик!
— Отвори вратата, убиецо непрокопсан — чу се отново гласът отвътре и Че го направи. Отвори тежката дървена врата и примижа от светлината на лампата. Мнозина в Събранието бяха настояли Талрик да бъде тикнат в затвора, но Стенуолд наложи ветото си. „Чичо Стен сигурно се надява, че Талрик ще стане небрежен и ще се разкрие чрез действията си като предател“ — помисли си Че. Два пъти предател, защото вече беше предал собствените си хора.
Талрик седеше зад бюрото със свитък пред себе си, явно беше писал нещо, преди появата й да го прекъсне. Отворената му длан беше вдигната към вратата. След кратък размисъл той свали ръка и продължи да я наблюдава безизразно.
— Челядинка Трудан — каза. — Не очаквах да те видя тук.
След като Талрик нито я покани, нито я прогони, Че пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си.
— Какво пишеш толкова късно? — попита го тя.
— Доклад за случилото се в Джерез — каза Талрик, а после добави в отговор на гримасата й: — Питаш се за кого го пиша? Не знам, но старите навици умират трудно. Така или иначе, боя се, че никой не би повярвал на написаното — въздъхна той и остави писалката. Хубава резервоарна писалка колегиумска направа, забеляза Че. Осородният бързо се беше ориентирал в предимствата на местното производство.
— Е, за какво си дошла? — попита той. — Да ме предупредиш, че откачената федерална отново се кани да ме убие или че най-после са решили да ме арестуват и съдят?
— Бих ли дошла тук на крака, за да ти съобщя нещо такова?
— Знам ли, може би ще ти е приятно да ми съобщиш лично подобна вест.
Тя го гледаше, мразеше го, но знаеше, че й е нужен.
— Ние не сме както твоите сънародници от Империята. Не ни е приятно да гледаме как някой страда.
— Може и така да е — кимна той. — Но твоят богомолкороден приятел би ме убил, без да му мигне окото.
— Но не би те изтезавал. Би го направил бързо.
— Голяма утеха, няма що — отбеляза той. — Ако намирах бързата смърт за привлекателна, щях да се оставя на собствените си хора. Тази ситуация прелива от ирония, не мислиш ли?
— Коя ситуация?
— Че сега ти решаваш дали да умра, или да живея. Не беше много отдавна времето, когато ролите ни бяха разменени.
— Помня, че ти смяташе да ме подложиш на изтезания.
— А аз помня, че това така и не се случи.
Гневът й припламна.
— Защото ме спасиха! А не защото ти си се смилил!
За миг й се стори, че той ще възрази, което много би я изненадало, но после Талрик сви рамене и сведе поглед към доклада пред себе си. По причина с неясен за Че произход в сърцето й се промъкна неканено съчувствие към провалилия се шпионин, който, по липса на друго, се е вкопчил в старите си ритуали като удавник за сламка.
— Талрик…
— Госпожице Трудан. — Той дори не вдигна очи към нея.