— А ако тя е дала да се разбере, че го харесва, но той не споделя въжделенията й? — попита Неро, запленен от разказа на паякородния.
Теорнис се засмя тихичко.
— Дребни мой приятелю, в този ритуал интересите на мъжа са без значение, което навярно обяснява защо толкова много мъже от моя народ живеят в градовете на чужди раси. — Заради тази рядка демонстрация на неподправен хумор Неро реши, че паякородният може би не е чак толкова неприятен тип.
На вратата на каютата се почука почтително и след като Теорнис повиши глас в покана, член на екипажа въведе мухородна пратеничка в стаята. Жената явно беше свикнала да работи за паякородни и не се изненада, че заварва адресата си да позира за портрет. Връчи му поредната чантичка с документи и толкова. И да беше летяла усилно, за да пресрещне навреме въздушния кораб, с нищо не го показа.
— Дайте й нещо да се подкрепи — обърна се Теорнис към мъжа, който я беше придружил до каютата му. — Скоро ще бъда готов с писмата, които да отнесе обратно.
Отвори внимателно чантичката, извади първия свитък и плъзна бърз поглед по съдържанието му — обобщение на най-важните неща в останалите документи, реши Неро. Лицето му остана все така спокойно, но след като изчете страницата, Теорнис обяви:
— По всичко личи, че дипломатическите канали се затварят.
Неро не реагира, изчаквайки разяснение.
— Пратихме емисари при имперските сили в Тарк и в Соларно. Това е отговорът.
Неро продължи да чака мълчаливо. Усмивката на Теорнис се беше превърнала в корава линия.
— Отговорът гласи, че всички територии северно от Селдис официално са имперска собственост — продължи Теорнис. — И че ако се намесим, самият Селдис ще бъде подложен на обсада. Явно всичките ни усилия са ги забавили само толкова, колкото те са сметнали за необходимо, и сега са се хванали на работа така, както го диктува осородната им природа — чрез груба сила. Втора имперска армия е потеглила от Тарк към Меро и Егел, а Осма остава в мравешкия град като резерв, в случай че ние предприемем нещо. Е, официално сме във война, така че подобно отношение не бива да ни изненадва. — Млъкна за кратко. Сигурно се опитваше да прецени каква доза информация да отмери на Неро. — Колкото до емисарите ни в Соларно, те, както виждам, са били убити. Заловили са ги, обвинили са ги в шпионаж и са ги екзекутирали. Боя се, че летите право към ураганна буря, майстор Неро. Дано сте достатъчно силни, ти и приятелката ти, за да удържите на ветровете.
След като художникът си тръгна, Теорнис се върна към докладите, пратени от неговите агенти. Всички те бяха написани с красив почерк, съдържаха празни любезности, покани за светски събития, модни коментари и прочие. Само истински паякороден манипул можеше да прозре през труфилата и да разшифрова ценната ядка от информация, която се криеше отдолу. „Всичко се стъкмява“ — което означаваше, че всичко се разпада. Теорнис продължи да чете.
„Трябва да приема — помисли си той, — че ще дойде момент, когато стъкмяването и разпадането ще се слеят.“
Докладите съобщаваха информация от втора ръка, че две имперски армии са тръгнали в поход към Сарн и неговите съюзници, но този въпрос не представляваше интерес за Теорнис. Мравкородните бяха получили своя шанс и или щяха да се възползват от него, или да го пропуснат. В най-лошия случай северната половина на Равнините щеше да премине под имперско управление. Но това бяха земи, които можеха да бъдат отстъпени. Съдбата им не го засягаше по друг начин, освен че подобно развитие би усложнило отбраната на Колегиум. А Колегиум трябваше по възможност да остане свободен. Стойността му като благодарно оръдие на паякородните беше твърде висока и не биваше да се пропилява с лека ръка. Не се беше старал толкова да вдигне обсадата от града преди година, само за да го завладеят осородните сега.
Дори да изгубеше в крайна сметка двубоя, Сарн щеше да ангажира вниманието на Империята десетници наред, преди те да окупират града, а след Сарн изтребването на така наречената Древна съобщност щеше да им отнеме още повече време. Междувременно Теорнис щеше да има други грижи от по-локално естество.
Имперската армия, напуснала неотдавна Тарк, се беше насочила право към поселищата на мухородните Егел и Меро. Верни на себе си, те се бяха предали, без изобщо да вдигнат оръжие, и се бяха заклели във вярност на Империята, преди дори армията да е наближила прага им, така, както биха се заклели във вярност на Паешките земи, на таркианците и на всеки друг, който тръгне срещу тях. Подобна лоялност, без съмнение, щеше да продължи само докато е налице достатъчна военна сила, която да я вдъхновява, но така или иначе имперският печат върху двете свързани помежду си поселища беше факт, с който Теорнис трябваше да се съобрази.