От Егел и Меро нататък напредъкът на Империята ставаше по-труден заради удължаването на снабдителните маршрути и опасната им близост до Паешките земи — близост, която позволяваше да бъдат прекъсвани лесно и нееднократно. След земите на мухородните идеше ред на островната град-държава Кес, сериозно начинание за всеки обсадител, особено след като кесианците бяха превъоръжили войската си с новите джаджи, предоставени им от Сарн. Нататък по крайбрежието се простираше Фелиал, чиито богомолкородни обитатели неотдавна бяха избили до крак Четвърта имперска армия.
Имперските стратези със сигурност имаха разработени планове както срещу Кес, така и срещу богомолкородните, но агентите на Теорнис още не се бяха добрали до тях. Самият той подозираше, че главнокомандващият на последната армия, включила се в играта, пази въпросните планове в главата си, откъдето и най-добрият шпионин трудно би могъл да ги открадне.
Освен това съществуваше проблемът с укрепения гарнизон, който осородните бяха оставили северно от Селдис, и с Осма армия, която чакаше в близкия Тарк. Паякородните все още контролираха морето — закотвените за сушата осоиди, изглежда, недооценяваха значението на морето като лесен начин за организиране на атаки по крайбрежието, — но ако Теорнис решеше да придвижи войски, за да помогне на Равнините, трябваше да се сражава за всяка педя земя по пътя си.
„Не е изключено да се стигне и до това“ — помисли си той. Неговото семейство, Алданраелите, вече събираше съюзниците си и мобилизираше войска в Селдис и Еверис. Войници от фамилните гвардии на десетина благородни семейства от висшата прослойка на аристоите се ръгаха с лакти по улиците и се предизвикваха на дуели, докато наемници и дружини от сатрапиите се придвижваха към сборните пунктове било по море, било по Копринения път край Сиенис. Голяма част от необходимите за това средства, повече от половината всъщност, идваха от съкровищниците на паякородни фамилии, които до неотдавна клеймяха Алданраелите като свои заклети врагове. Имперското посегателство над Соларно беше наранило гордостта на паякородните, а Теорнис се беше възползвал максимално от силното им негодувание.
Соларно… още един аспект на ситуацията, който трябваше да се обмисли добре. Соларно, блудният и горделив град, който не смяташе себе си за част от Паешките земи и вместо това се занимаваше с нелепи провинциални игрички и политически боричкания по бреговете на езеро Езгнано. И с просто око се виждаше защо осородните са решили, че лесно ще го превземат, само че и в този случай, като в много други, Империята беше останала сляпа за истинската реалност. Соларно може да беше град отцепник, но не какъв да е, а любимият отцепник на всички паякородни, блудният им син. Той беше малката провинциална локва, където паякородните аристои да се плацикат от време на време, без да ги е грижа кого ще настъпят и какво ще последва. Соларно беше курортното градче на манипулите. Повечето влиятелни семейства обичаха Соларно.
Алданраелите не бяха от най-привързаните към града, но пък бързо бяха съзрели ползата от едно имперско нахлуване в Соларно. Теорнис си помисли за мухородното момиче, Таки. Колко сериозно приемаше тя случилото се. Е, желаеше й късмет. Нямаше значение дали усилията й да освободи Соларно щяха да се увенчаят с успех или не — и единият, и другият изход можеха да бъдат използвани по предназначение.
Теорнис сведе поглед към следващия доклад, изпратен му от агент, който действаше в град Кес, и се опита да прецени колко време ще мине, преди осородните да стигнат по един или друг начин пред портите на Колегиум.
Уловки и отклоняване на вниманието — така можеше да се определи соларнийската операция, игралната дъска, върху която Теорнис беше поставил своите нищо неподозиращи агенти. Неро изглеждаше добър избор, способен, макар и емоционално неангажиран, а и Теорнис по правило предпочиташе да използва мухородни там, където не си струваше да рискува паякородни. Авиаторката обаче беше неизвестна величина. Можеше да се окаже опасна. Или безценна. Дано е толкова добра, за колкото се има. Мислите му се съсредоточиха върху Таки, отдавна изпреварила техния въздушен кораб с отремонтираното си летало. „Спаси града си, ако можеш, моме — помисли си той. — Но преди всичко гледай да създадеш работа на осите. Успееш ли в това, пет пари не давам какво ще се случи със Соларно, ако ще да изгори до основи.“