Сред шестимата нямаше посредствени бойци, но никой не беше оръжемайстор, а и не бяха свикнали да се бият заедно. В крайна сметка Тисамон се справи с всички им, четирима уби, а двама рани толкова тежко, че ги извади от играта.
И чак тогава чу рева на тълпата. Съвсем беше забравил, че се бие пред публика. Защото не се биеше заради нея, а заради себе си.
Полудели бяха — крещяха, дюдюкаха, тропаха. А той стоеше в центъра на арената с кръвта на осем мъже по острието на сърпа си, притиснат от смазващата сила на аплодисментите. Цяло чудо беше, че краката му не се подгънаха.
Но зрителите не бяха приключили с него. Не, сега искаха да довърши двамата, които беше ранил.
А това беше нечисто.
И тогава, докато местеше поглед по лицата на осородните войници и чиновници, на бръмбарородните богаташи, слугите и гостите им, Тисамон осъзна, че те не се интересуват от умението в боя. За тях беше без значение, че той е оръжемайстор, че е овладял боен стил, зародил се преди хилядолетия, и че е добър в това, което прави. Не, бяха дошли единствено заради кръвта и ако Тисамон беше заклал двайсетина невъоръжени роби, вместо да победи десет опитни бойци, щяха да го аплодират по същия начин.
Сега обаче те го обичаха. Той беше техният шампион, героят на мига, защото беше пролял повече кръв от своите противници.
Следващият му двубой наистина го изправи срещу двайсет роби — осъдени престъпници, мъже и жени от робските пазари на паякородните или просто нещастници, имали лошия късмет да разгневят новата градска управа. Той не пожела да се бие с тях, но те го нападнаха отчаяно, защото им бяха обещали свободата, ако успеят да го убият. Тисамон не бързаше да вдигне оръжие, даде им шанс да се откажат. Но когато го наближиха, откри, че ненавистта му към роботърговците много лесно се превръща в презрение към онези, които са позволили да бъда заробени.
А тълпата продължи да го аплодира ентусиазирано, сякаш наблюдаваше театрално представление. Хелеронските бръмбарородни явно бързо се учеха от новите си господи, установи той. Именно те крещяха най-силно и най-настървено.
Когато всичко приключи, Тисамон поръча да пратят наградата му на Роуен Паласо, после си тръгна.
„Никога повече“ — реши той. Имаше и други, почтени начини един дуелист да си изкара прехраната. Тисамон седеше на леглото в малката таванска квартира и размишляваше усилено. Откри, че ръцете му треперят — не заради кръвта по тях, а заради одобрението.
В дуелите различните раси имаха различни традиции. Мравкородните обожаваха дуелите с меч, но ценяха най-вече умението и двубоите рядко продължаваха след първата кръв. В Колегиум дуелите бяха спортно мероприятие, което се провеждаше с дървени мечове, подходящи за пред публика, от преподаватели в Академията и младежи. Богомолкородните нерядко се сражаваха до смърт, но само с общо съгласие и никога за забавление на зрителите.
Знаеше, че понякога паякородните организират робски двубои пред публика, но не беше вярвал, че същите декадентски вкусове ще достигнат отвратителната си кулминация при осородните.
Стана и отиде при вратата. Трябваше да намери друг начин за оцеляване, друг град. Този живот не беше за него.
Долови нечие присъствие в стаята.
Завъртя се мълниеносно и замахна със сърпа си там, където знаеше, че ще намери натрапника.
Сърпът му издрънча при удара в друг сърп и шокът го парализира за миг, смъквайки гарда му за ответния удар. Усещаше стоманата, но не виждаше нищо.
Тя се събра от нищото като сгъстяващ се въздух, като неясна сянка, пронизана от гърчещи се шипки и тръни.
„Тисамон — назова го. — Оръжемайсторе.“
Той я гледаше втренчено, изтръпнал. Магията беше сред малкото неща, срещу които той не притежаваше защита.
„Тисамон“ — повтори тя. Богомолкородните й черти се различаваха смътно сред лианите и блясъка на многофасетните насекомоидни очи.
— Какво искаш от мен? — промълви той.
„Дойдох да те съдя — отговори привидението. — Ти нали това търсиш, присъда?“
Тисамон осъзна, че се е смъкнал на колене.
— Присъда… за какво?
Очите й, невеществени макар, го държаха здраво в хватката си.
„Добре знаеш престъпленията си. Нима не търсиш изкупление дори сега, в този бездуховен град?“