— Как се справя твоята кавалерия? — попита го принцът.
Фалмес се изплю ядно.
— Още три счупени крака — изсумтя той. — Но поне сарнианците явно са схванали чертежите на новите седла, които им изпрати, и сега ездачите падат по-малко. Още не съм им обяснил защо ни трябват обаче. Реших, че новината няма да им хареса.
Във Федерацията и седлата бяха по-добри, не само конете и ездачите, затова Салма беше направил скица по спомени и я беше пратил в Сарн за изработка. Тамошните кожари явно се бяха справили по-добре от очакваното. Високата предна и задна част на новите седла имаше за цел не толкова да държи ездачите по местата им, колкото да противодейства на инерцията, когато в битка прободат с пика врага.
Но Фалмес беше прав — не му беше сега времето да навлизат в подробности.
— И какво, готови ли са? — попита той.
— Много са далеч от готовност — отвърна Фалмес. — Ако продължим с обучението, все някога ще му хванат цаката, но ако питаш дали ще е скоро, отговорът е не. На този етап не могат да влязат в битка.
Салма стисна устни.
— Доверявам се на преценката ти, но отпорът е неизбежен и ми се ще да го дадем по-скоро рано, отколкото късно. Подкрепленията на Малкан пристигат. Шеста армия всеки момент ще се присъедини към Седма, а това означава, че ще спрат да се влачат и ще увеличат темпото. Ако искаме да спазим дадената на Сарн дума, трябва да действаме бързо.
Генерал Малкан беше наредил да изкарат едно автовозило, за да наблюдава лично пристигането. Стоеше на покрива му с офицера от разузнаването и неколцина войници за охрана и следеше с присвити очи петнайсетте хиляди войници, които маршируваха към временния лагер.
— Кажи ми за Шеста — нареди той, след като си отбеляза наум, че войската се движи в добър ред. Въпреки дългия поход пешаците набиваха усърдно крак в прави колони между тъпоносите военни автовозила от метал и дърво, всяко с по една артилерийска установка на върха, и гигантските бронирани транспортьори, които се движеха бавно и търпеливо по краищата като големи бръмбари. Съгледвачите, които бяха излетели напред, както и онези по фланговете, вече се връщаха и кацаха в челото на армията да рапортуват.
— Ами — започна разузнавателният офицер, — сигурно вече сте чули, че Шеста е понесла най-тежкия удар при няколко ключови сражения срещу водните кончета в Дванайсетгодишната война.
— Битката при Масаки, нали така беше? — вметна Малкан.
— Е… „битка“ може би е силно казано — призна офицерът. — Тогавашният им командир направил грешката да навлезе твърде навътре във федерална територия. Сигурно е сметнал липсата на модерно техническо оборудване за обикновена слабост. Така или иначе, почти цялата Шеста попаднала в засада близо до Масаки и се оказала обградена от армия на водните кончета, която ги превъзхождала числено с десет към едно, ако не и повече. По всичко личи, че това е най-голямата военна сила, събирана някога от водните кончета.
— Изглеждате ми впечатлен, капитане — отбеляза Малкан.
— За една Неумела раса организация от подобен мащаб наистина е впечатляваща — каза с равен тон капитанът. — Целта на упражнението явно е била най-сетне да наклонят в своя полза везните на проточилата се война.
— И какво станало с Шеста? Мислех, че сме извоювали голяма победа там.
— Амиии… — проточи капитанът. — Малко отделение инженери от помощните войски били пратени да укрепят един лагер наблизо и благодарение на това избегнали клането. Малко по-късно на свой ред били атакувани от превъзхождаща ги федерална войска. Незнайно как удържали укрепения лагер цели седем дни и избили толкова много вражески войници, че пристигналото по-късно подкрепление успяло да обърне водните кончета в бягство и да спаси честта на Империята.
— И въпросните инженери от помощната войска са били пчелородни, нали?
— Да, генерале. Точно затова, когато редиците на Шеста били попълнени, започнали да я наричат Кошера.
Малкан гледаше как портите на лагера му се отварят да пропуснат новодошлите. Авангардът на армията се състоеше от стегнато каре тежкобронирани войници, твърде ниски и набити, за да са осородни, а и униформата им беше различна — вместо хоризонталните райета в черно и златно, техните туники бяха в същите цветове, но разделени наполовина по вертикала. Явно пчелородните при Масаки, сражавали се жертвоготовно за империята на друга раса, си бяха спечелили известни привилегии.
— А за генерал Претер какво ще ми кажеш? — попита Малкан. — Той не е командвал Шеста по онова време, разбира се.