Капитанът вдигна поглед и каза на Алън да седне на стола пред бюрото му. Беше в пълна военна униформа, само фуражката му лежеше до документите на Алън. Докато той ги преглеждаше, Алън огледа стаята. Освен бюрото и двата стола, имаше само една остъклена библиотека до стената.
Капитанът дочете попълнения формуляр и започна подробно да проверява всичко поред — попита Алън за датата на раждането му, за семейството му и къде е учил, за да няма грешки и да не се получат недоразумения, след като го подпише.
Явно всичко бе в ред, капитанът му подаде документите и му посочи къде да подпише. После той стана и сложи фуражката си, а Алън помисли, че са приключили и тръгна към вратата. Но капитанът се засмя и каза, че това не е всичко. Отиде до библиотеката и плъзна едното стъкло. На горния рафт бяха наредени шест екземпляра от Библията, а на другите два — макети на танкове, полеви оръдия и бронирани коли. Капитанът смени местата на два танка, извади една Библия и я подаде на Алън. Каза му да я вземе в дясната си ръка, да застане мирно пред клетвата за вярност и портрета на кралицата и да повтаря.
Ето какво произнесоха те, ред след ред, първо редовият офицер, после новобранецът:
Заклевам се пред всемогъщия Бог
във вярност и преданост
към Нейно величество кралица Елизабет Втора,
към нейните наследници и приемници,
да следвам дълга си,
честно и вярно да защитавам
самата нея, короната и честта й,
наследниците и приемниците й
от всички врагове,
да изпълнявам и да се подчинявам
на всички заповеди на Нейно величество,
на нейните наследници и приемници,
на генералите и офицерите.
Алън се запъна на няколко места, като че трудно разчиташе думите. (Същата вечер на чашка капитанът сподели с един свой колега: „Не знам какво ги учат в училище! Днес имаше един, който едва прочете клетвата.“) Всъщност Алън нямаше такива проблеми, освен това, че светлината от прозореца отсреща блестеше върху стъклото и някои редове не се виждаха добре.
Произнесоха клетвата, капитанът взе Библията и стисна ръката на Алън.
— Това ли е всичко?
— Това е. Поздравявам ви и ви желая успех. Сержантът ще ви запознае с подробностите.
Алън излезе и капитанът остави Библията върху бюрото в очакване на следващия новобранец.
Към седем и половина вечерта Мик и Алън отидоха отново в града да отпразнуват събитието. Тъй като имаше специален повод, взеха от родителите си пари, но назаем; и тръгнаха от заведение на заведение, докато решиха да завършат вечерта в дискотека.
Най-близо беше „Адам и Ева“. Намираше се на партера на многоетажен гараж между един супермаркет и магазин за електроуреди. Позамаяни от пиене, със смях и викове, пресякоха тичешком улицата. Успяха да се проврат невредими между профучаващите коли и се наредиха на опашка пред дискотеката. Някъде зад гаражите виеше сигнално устройство против крадци, а в далечината се чу сирена, чийто звук обозначи маршрута на полицейската кола, извикана по спешност от другия край на града.
На опашката пред тях бяха застанали две момичета. Едното носеше цепната пола доста над коляното. Мик започна да се прави на пиян, наведе се и загледа краката му. Дори за малко да разтвори цепката, за да надникне по-отблнзо. Като се изправяше, позалитна и се наложи Алън да го подкрепи.
— Дявол да го вземе. Тая си я бива, а? Говореше доста високо и някои момичета от опашката се обърнаха, за да видят да не би да става дума за тях. Алън огледа момичето с цепнатата пола, като че щеше да го купува.
— Не е зле. Но не е моят тип. Много е кльощава.
— Какво? — Мик посочи другото момиче, което безуспешно се бе опитало да прикрие пъпките по лицето си със силен грим. — Тая ли е твоят тип, аз моята не я давам за тази.
Двамата избухнаха в смях, сякаш това беше най-веселата шега, която са чували. Момичето с акнето се изчерви, изпод фон дьо тена пъпките му запламтяха ярко. Приятелката му се ядоса и се нахвърли върху тях.
— Я се погледнете! Ако ви срещне някой на тъмно, ще си помнели, че носите маски.
Така както се бе извърнала, цепката на полата и се разтвори още повече и под нея лъсна долната част на бедрото й. Мик плъзна поглед надолу и заговори към това крайче.
— Виждаш ли го тоя до мен? Преди малко се записа в армията.
Момичето усети, че Мик зяпа бедрото му, но предизвикателно си остана в същата поза.
— Хайде де. Като го гледам, и в Армията на спасението5 няма да го вземат.
Алън не можа да преглътне обидата, макар и да беше пийнал.
— Ей, внимавай какво говориш!
— Истина е. Днес се записа.
5
Религиозна филантропска организация с евангелистко направление, основана през 1865 г., която по структура прилича на армията. — Б.пр.