ДЖОРДЖ ХАРДИ И СИН — ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ. Но сега на витрината на магазина имаше друга табелка — „Последна мода, ниски цени“.
Сред многобройните надписи с новите, по-ниски цени по средата на витрината бе поставено и следното предупреждение: „НЕ НОСИМ ОТГОВОРНОСТ ЗА УБИТИТЕ ПРИ НАДПРЕВАРАТА ЗА ЕВТИНИТЕ СТОКИ, ПРОДАВАНИ ТУК.“
Някой идваше! Мик и Алън подадоха глави от входа на магазина. Беше мъж. Сам. Подсвиркваше си. Алън не искаше и той да отмине, затова изблъска Мик точно пред него. Човекът отскочи назад и се огледа, сякаш очакваше от другите врати да изскочи цяла банда.
Но никой не се появи зад гърба му и щом разбра, че са само двама, той се поуспокои — имаше голям шанс да се справи. Като бивш моряк беше виждал такива неща из пристанищата и съотношението двама към един не го разтревожи особено.
Застана леко разкрачен срещу Мик, поприсвил ръце в юмрук. Мик изглеждаше по-изплашен от него.
— Вижте какво, може ли да ни направите една услуга?
Услуга! Не знаеше, че вече така му казват.
— Какво искате?
— Ще ми продадете ли вратовръзката си?
Човекът се слиса. Такова нещо му се случваше за пръв път. Тия двамата явно бяха крадци-новатори от съвременното поколение и използуваха по-сложни методи за изнудване. Трябваше да бъде нащрек.
— Вратовръзката ли? Какво сте намислили?
И веднага се сети! Опитваха се да го залъжат, да приспят бдителността му. Ако се успокои и сведе поглед към вратовръзката си, ще го фраснат по главата. През дългите си плавания жадно бе изчел доста книжки по психология и знаеше всичко за тайните на човешкото мислене.
— Искаме да отидем на дискотека, а там не пускат без вратовръзка. Затова искаме да купим от някого.
Човекът се вгледа в Мик. Момчето като че ли не криеше нищо; но и някои от най-големите лъжци, които бе срещал, уж не криеха нищо, а съчиняваха невероятни небивалици, излегнали се кротко на койките си.
— Какво? Да купите вратовръзката ми ли?
Сигурно беше някой номер. Той огледа горните етажи на сградите наоколо.
— Това да не е за предаването „Скрита камера“?
Алън излезе от входа и застана зад Мик.
— Хайде бе, господине, продайте му я, че няма да ни пуснат да влезем.
Ясно. Тонът на Алън накрая го убеди, че зад молбата им не се крие нищо. Той опипа възела, извади края на вратовръзката от сакото си и я погледна.
— Тая не я продавам, подарък ми е от жената за Коледа. — Поклати глава. — Всяка година или чорапи, или вратовръзка. Ако не е едното, ще е другото. Нагласи отново вратовръзката си, обърна се и си тръгна. Мик хукна подир него.
— Много ви се молим! Направете ни тази услуга!
Без да спре, човекът извика в отговор:
— Разкарайте се. Жената ще ми скъси живота, ако я загубя. — Той се засмя и си продължи по пътя.
Заподсвирква си отново мелодията на „Плавам, плавам по морето…“ Мик и Алън стояха на средата на улицата и го гледаха.
— По дяволите, Мик, така ще висим тук цяла нощ.
Те пак се прибраха в сянката на входа. Докато чакаха, Мик издълба инициалите си на вратата с една монета.
Мина двойка влюбени. Вървяха прегърнати и младежът опипваше момичето отзад. Като видя Мик и Алън, премести ръката си на кръста му, но щом реши, че вече няма да ги гледат, пак я плъзна надолу.
Следващият забързан минувач беше мъж, който гледаше часовника си. Малко по-далеч от тях едва не блъсна един младеж, който вьрвеше срещу него, а той пък веднага му се извини, въпреки че вината не бе негова. Младежът приближи. Носеше ученическо сако и сини панталони с цветни външни шевове, за да приличат на дънки. Тъй като не бяха ушити от дънков плат, разрешаваха му да ходи с тях на училище. Хем бяха в същия стил, хем не биеха на очи.
Мик и Алън се отдръпнаха по-навътре в сянката на входа. Ако ги видеше да се спотайват, сигурно щеше да се върне. Този път Мик нямаше нужда от покана. Щом ученикът се изравни с тях, той изскочи и застана пред него.
— Ей, ти, трябваш ми за малко.
Младежът май нямаше никакво желание да чуе за какво му е притрябвал и заотстъпва назад. Готов беше да хукне, но Мик се приближи толкова, че можеше да го сграбчи, ако опита да избяга.
„Ужас! Двама са!“ — Ученикът забеляза и Алън. За разлика от него, морякът си бе помислил: „Слава богу, само двама са.“
— Какво искате?
— Вратовръзката ти.
— Вратовръзката ли!
Уплаши се, че ще го сполети най-лошото. Щяха не само да го ограбят, но и да му извият врата. Или пък да го обесят на издадената фирма на съседния магазин „Вътрешно спокойствие — природоцелесъобразно хранене“. Опипа нервно възела.