— За какво ви е?
Двамата го принудиха да се долепи до витрината. Мик вече стоеше право пред него. Съвсем близо… Дори усещаше дъха му. Младежът бе ял ментови бонбони.
— Теб не те засяга. Трябва ни вратовръзка. Сам ли ще ни я дадеш или ние да ти я издърпаме от врата?
Мик сграбчи реверите на сакото му, за да подсили заплахата, и лъсна значка на класен отговорник, Мик я забеляза, а в същото време младежът проследи погледа му и си възвърна увереността и самочувствието.
— Няма да ви я дам. И ако не се махнете, ще извикам полицията да ви арестува.
— Тъй ли? — Мик го сграбчи отпред за ризата. — Но докато дойдат, ще те намерят полумъртъв в тоя вход. Тъй че я развързвай и си затваряй човката.
Класният отговорник започна да сваля вратовръзката си.
— И не се опитвай да ходиш в полицията или да се оплакваш на когото и да било, че ще си изпатиш. — Мик го пусна. — Ако си отвориш устата, ще те намерим и ще ти счупим главата. Ясно ли е?
Отговорникът кимна, Мик грабна вратовръзката от ръцете му и го освободи да си върви. Не го изпускаха от погледа си, да не би да побегне и да се развика за помощ, щом се поотдалечи. Но той вървеше, разтривайки врата си, и от време на време поглеждаше назад.
Изчакаха го да завие зад ъгъла и тръгнаха в обратна посока. Мик вдигна яка и си сложи вратовръзката.
— Ама че гаден цвят, нали?
— Няма значение, кали ще влезем.
На вратовръзката бе избродирана някаква емблема, а под нея — девиз. Мик я изви нагоре и го прочете.
— Labor Omnia Vincit. Това пък какво ли значи?
— Откъде да знам. Догони оня пикльо и го попитай — той знае.
„Трудът побеждава всичко“ — щеше да отговори той.
Влязоха в дискотеката и Мик веднага махна вратовръзката. Запровираха се през тълпата и отидоха на бюфета, който се намираше в другия край на залата в една ниша. От горещината и от навалицата започнаха да се обливат в пот и след като си купиха бира, те се облегнаха на една колона и останаха да гледат танцуващите.
Алън не сваляше поглед от момичетата дори когато пиеше.
— Дявол го взел! Някои си ги бива, нали? — крещеше той, за да надвика музиката. С халба в ръка посочи на Мик едно момиче, което танцуваше пред тях.
— Тая например си има възглавнички, и то какви. Те се втренчиха в подскачащите гърди на момичето.
Бяха толкова едри, че изоставаха от тялото му и танцуваха със свой собствен ритъм, по-бавно и тромаво. Алън остави празната си чаша на една ниска масичка встрани от дансинга.
— Слушай! Накрая, ако не ни излезе късметът, ще се намерим отвън!
— Добре! — кимна му Мик.
— Отивам да поканя първо оная русата ей там, виждаш ли я? Гледай сега как веднага ще се съгласи!
Алън се провря между масите и между танцуващите и се доближи до едно момиче, което стоеше само, но се оглеждаше като дама в очакване на кавалера си. Алън го заговори, но погледът на момичето недвусмислено му показа, че не е чакало него. То се извърна, без да му отговори, и по всичко личеше, че му е отказало, но изведнъж хвърли цигарата си на мокета, смачка я с крак и тръгна пред него към дансинга. За секунда Мик зърна победоносното изражение на лицето му, след което Алън изчезна в танцуващата тълпа. Мик се облегна на стената и започна да отпива от бирата си глътка по глътка. Достатъчно бе пил за тази вечер, но без чаша в ръка щеше да се чувствува неловко. Пушач на неговото място щеше да си запали цигара.
Стоеше и гледаше танцуващите. Всички играеха различно. Група момичета, наредени едно до друго, бяха разучили някои стандартни движения и стъпки от телевизионните шоупрограми. Едновременно поглеждаха настрани и се обръщаха, едновременно пристъпваха и вдигаха ръце като регулировчици на уличното движение. Дори се усмихваха едновременно. Явно доста се бяха упражнявали вкъщи на грамофон, докато постигнат това умение. Други пък едва ли не си мислеха, че участвуват в някоя телевизионна програма, или пък филм, или пък пиеса. Щеше им се да останат сами на дансинга, в центъра на внимание. Танцуваха без партньори, без усилие и не се обливаха в пот, само кожата им леко лъскаше. Погълнати изцяло от собственото си изпълнение, те вярваха, че най-после са намерили призванието, което ще промени живота им.
На останалите им беше просто приятно да подскачат и да хвърлят предизвикателни погледи и усмивки към партньорите си. Отвърнеха ли им със същото, щом дисководещият пуснеше нещо по-бавно, скъсяваха разстоянието.
Една девойка в синя рокля привлече вниманието на Мик. Седеше до една маса и се смееше на нещо, което говреше друга девойка до нея. Сигурно беше нещо неприлично, защото се направи на много възмутена и я смушка да млъкне. Но приятелката й продължи да й шепне на ухото и посочи към едно момче, което танцуваше пред тях. Девойката отново се разсмя и както уж недоволно клатеше глава, изведнъж забеляза, че Мик й се усмихва. Не се смути, нито навири нос, но пък и той очевидно не се опитваше да привлече вниманието й. Сметна, че той просто се забавлява и точно затова отвърна на усмивката му.