Той замълча, но този път в залата нямаше шум; само отвън се чу как пее някакъв клас и се тръшва врата, а от игрищата се носеха далечни подвиквания. Много от момчетата вече слушаха с интерес.
— Това е всичко засега. Нека да видим филма.
Той се отдръпна и застана до завесата, а двамата преподаватели изнесоха подвижен екран и го поставиха отпред. После наредиха на отговорниците, седнали в края на редовете, да спуснат пердетата. В залата стана тъмно и пак настъпи врява — момчетата безнаказано си подвикваха, свиреха и тропаха с крака. Включиха прожекционния апарат и в снопа светлина се вдигнаха ръце — правеха различни знаци с пръсти, а на белия екран се появиха увеличени неприлични сенки.
Но скоро се чу музиката за началото, всички се умириха и филмът започна. На първия кадър един танк изскочи с трясък от някаква гора. На втория — един войник се хвърли на земята и започна да стреля с бързи откоси към невидим враг.
След две седмици Мик и Алън завършиха училище и първата им работа беше заедно с двама приятели да се заиграят с един мотоциклет на запустялото място в техния жилищен квартал, където всички къщи бяха собственост на Градския съвет. Съветът беше започнал да разчиства терен за ново строителство — събориха цяла редица стари, долепени една до друга къщи, но се наложи да прекъснат работата, защото и тук намалиха разходите за обществени нужди. Няколко къщи все още не бяха съборени, макар че хората се бяха изнесли и на вратите и прозорците бяха заковали дъски, за да не влиза никой. Върху крайната стена на последната несъборена къща още стояха тапетите от спалнята на бившите й обитатели и нежните цветни мотиви изглеждаха съвсем неуместни сред развалините наоколо.
Никой не работеше на този обект от месеци насам и децата от квартала започнаха да си играят там. Отначало от Съвета бяха поставили табелки, с които заплашваха, че ще се налагат глоби за влизане в района и нанасяне на щети, но децата не им отдаваха значение, пък и щетите май вече бяха нанесени. Скоро табелките изчезнаха — нацепиха ги за подпалки, използуваха ги да поправят навеси, да сковават кафези за зайци и ръчни колички. Тъй като не ги пребоядисваха, предупредителните надписи все още се четяха и всичко изглеждаше съвсем нелепо за новите цели.
Мотопистата им обикаляше цялото място, минаваше между купчините стари тухли и камарите от отпадъци, спускаше се в ями и се издигаше по могилите от сбита пръст, изровена от багерите и булдозерите. Някой беше отковал дъските и от предната, и от задната врата на една от необитаемите къщи и така се образуваше къс тунел, който внасяше нов, вълнуващ елемент в състезанието.
Дойде редът на Мик. Всеки имаше право на две обиколки. Алън и Шон го наблюдаваха, а Фил брулеше цветовете на едно островче върбовка с крак от счупен стол. Заобикаляйки шасито на една изоставена кола, Мик се наведе, но, изглежда, се наклони прекалено ниско, защото задното колело занесе, забуксува във въздуха и малко остана моторът да се измъкне изпод него. Но Мик заби крак в земята, поизправи мотора и даде газ. Прахът започна да се стеле върху тенекиите на колата и двете момиченца, които седяха на някакво захвърлено канапе и задълбочено разглеждаха списание с комикси. Мик се изправи, за да смекчи удара при приземяването, след като отскочи от една купчина пръст, и щом приближи необитаемата къща, понамали скоростта и профуча през прага на кухнята. В затвореното пространство ревът на мотора прозвуча по-силно и все още кънтеше вътре, когато той излезе през предната врата.
Шон даде знак за финиш с някакъв скъсан чорапогащник, завързан за дръжката на счупен чадър. Беше намерил чорапогащника в един от нужниците из задните дворове и след като Фил мина по реда си, започна да го размахва пред Мик и Алън като флагче.
Мик завърши двете обиколки и стъпи на земята. Беше се изпотил от напрежение и когато избърса челото си с ръкав, косата му остана вдигната нагоре. Алън хвана едната дръжка, лепкава от стискането.
— Как е, Мик?
— Не е зле. Ама спирачките трябва да се регулират. Шон подаде флагчето на Фил.
— Дай на мен. Мик слезе от мотора и Шон зае мястото му:
— Дали има още бензин?
Не можа да разбере, защото Фил забеляза, че по улицата бавно приближава полицейска кола и веднага се втурна в обратна посока. Останалите не бяха видели още колата и недоумяваха накъде е побягнал Фил. Мик извика след него: