Всъщност от този момент започнаха да се позаглеждат. Уж се стараеха да се отбягват, пък погледите им все срещаха. Две момчета се приближиха до девойката и приятелката й и ги поканиха на танц. Те станаха и тръгнаха с тях към дансинга. Вбесен от тази измяна, Мик отиде да си вземе още една бира, за да й покаже, не му с все едно.
Когото се върна, вече бяха сменили плочата. Девойката и приятелката й не се виждаха нито на дансинга, нито на масата. Местата им бяха заети. Навярно си бяха тръгнали с момчетата. Може би вече вървяха по улицата, хванати под ръка. Или бяха взели такси. И седяха един до друг на задната седалка. Или се прегръщаха във входа на някой магазин… Доповръща му се. По дискотеките продаваха все от тая гадна бира. Отпи още една глътка. Падаше му се. Да беше я поканил, вместо да седи и да й се хили като глупак. Навярно вече си бяха определи среща за утре вечер… А ако оня пикльо там продължаваше да зяпа, щеше да получи един по мутрата!… Почувствува се уморен. Заболя го глава. Реши да намери Алън и да му каже, че си тръгва.
Девойката и приятелката й се появиха откъм дамската тоалетна. На вратата й, очевидно предназначен за чужденци и неграмотни, бе нарисуван женски силует с кринолин. На съседната врата пък бе нарисуван силует с цилиндър и фрак, за да се обозначи мъжката тоалетна.
На Мик изведнъж му стана по-добре. Отпи още една глътка. Бирата не бе никак лоша. Главата престана да го боли. Умората му изчезна. Алън, който все още танцуваше с русото момиче, забеляза Мик и ехидно се ухили над рамото му. Злорадството му и явно лесното му завоевание най-после тласнаха Мик към действие, той отиде при девойката със синята рокля и я попита дали иска да танцува. Тя спря да бърбори с приятелката си и двете го зяпнаха, сякаш трябваше единодушно да вземат решение. И тъкмо вече щеше да се върне, когато девойката в синьо кимна леко, мина пред него и тръгна към дансинга. Беше тъй сдържана, ся-каш щеше да си тръгва, а не да танцува с него.
Приятелката й я изпрати с усмивка и се опита да изрази безразличие. Но щом остана сама, изражението й се промени и тя отново отиде в тоалетната.
Двамата не си проговориха, защото и без това нямаше да се чуят от музиката. Пък и девойката не даваше вид, че има желание да завърже разговор. Въпреки че бяха разменили доста погледи, тя се държеше, сякаш вижда Мик за пръв пьт. Упорито се стараеше да избягва погледа му.
Плочата свърши, тя му благодари е кимване и тръгна към мястото си. Мик я последва и трескаво се мъчеше да измисли какво да и каже, преди да се е върнала при приятелката си, която се бе сресала, напрфюмирала и я очакваше с усмивка на облекчение. Бяха вече на крачка от нея, когато Мик се сети да я попита:
— Искаш ли да пийнем по нещо? Девойката се спря и се обърна.
— Да. Може.
Мик я поведе през дансинга към бюфета и навалицата му даде повод да я докосне. През роклята усети движението на бедрото и, отблизо вдъхна парфюма на косата й. В полуосветената зала продълговатите й обеци изглеждаха съвсем черпи, но в светлината на стъкления въртящ се глобус на тавана цветът им се променяше и те проблясваха в смарагдовозелено.
Мик бръкна в джоба на сакото си, извади в шепа всичките си пари и ги погледна. От петте лири, които бе взел в заем от баща си, бяха останали само дребни монети. Докато реши какво иска, девойката започна да прехвърля златното си медальонче. Изглежда, канеше се да избере някоя по-силна напитка от бутилките, закрепени с гърлото надолу в специални поставки пред огледалото на барчето. Мик отново преброи парите си. Жълтите монети бяха повече от белите.
— Кола, моля.
— Друго не искаш ли?
При тези обстоятелства това беше доста самонадеяно от негова страна.
— Благодаря, не искам. Просто съм жадна. На Мик му олекна.
— С лед ли?
Намериха свободни места в един ъгъл под надвисналите листа на изкуствена палма. Интериорът в залата беше издържан в тропически мотиви. Масите и столовете бяха от бамбук. От тавана висяха пластмасови подобия на пълзящи растения, а по стените беше изрисувана джунгла.
Масата бе отрупана с мръсни чаши и трябваше да си разчистят поне едно местенце. Девойката беше извадила от чантата си книжна салфетка, за да подсуши мокрите петна.