— Ледът се с свършил — съобщи Мик.
Тя взе в ръка топлата чаша.
— Не се учудвам, тук е винаги така.
Тя отпи жадно от чашата си и я остави. Мястото, косго бе почистила, се нашари от просмукалата са влага.
— Май не съм те виждала тук.
Мик сръбна от лимонадата си. Това беше най-евтината напитка.
— За пръв път идвам. Днес приятелят ми постъпи в армията и тази вечер ни е прощална.
— Ходил ли си в новата дискотека „При скитника“?
— Никъде не съм ходил и ако в най-скоро време не се оправят нещата, аз самият ще стана скитник.
— Защо?
— Безработен съм. Никъде не ходя, нямам пари за заведения.
— Сюзан е ходила, така се казва приятелката ми. Ей там е, виж.
Тя посочи между две колони към приятелката си, която разговаряше с някакъв младеж до дансинга.
Силуетите им се открояваха срещу светлината, досущ като тези върху вратите на тоалетните.
— Съвсем наскоро се върна от Блекпул. Работеше там в един хотел, но я уволнили.
— Защо?
— Не разбрах точно. Разправя, че управителят я мразел, но на мен ми се струва, че е, защото водела момчетата в стаята си. — Тя се поусмихна. — А като се прибрала, казала на майка си, че и домъчняло за нея.
Сюзан и момчето започнаха да танцуват.
Мик попита:
— А ти работиш ли?
— Да, продавачка съм в „Бромптън и Мор“.
— В магазин за обувки ли?
— Да.
Мик отпи още една глътка. Пиеше лимонадата си на малки глътки, като концентрат.
— Как се казваш?
Девойката се поколеба и оправи един от пръстените си.
— Карен, а ти?
— Мик.
— Кучето на леля ми се казва Мик. Страшно е зло. Пуска те да влезеш в къщата, но като решиш да тръгнеш, застава пред вратата, ръмжи и не те пуска да излезеш.
Дисководещнят в централната зала си дереше гърлото, като че бе избухнал пожар и нямаше никакъв начин да се спасят…
— ПОСЛЕДНАТАПЛОЧАНАСЪСТАВАПЛЕИБОЙЗ!
НАЙНОВИТЕИХУБАВИПАРЧЕТАВАДАМИЕВА!
— Тия не съм ги чувал — каза Мик. Дисководещият пусна следващата плоча, но устата му не спираше и бръщолевенето му се сливаше с неразбираемите думи на песента в ужасна какофония.
Карен допи колата си и стана.
— Това ми харесва. Искаш ли да танцуваме?
Мик я последва. С три пенса в джоба, преминал на лимонада, той беше готов да танцува с нея дори полка.
Сега Карен не отбягваше погледа му и всеки път, Когато очите им се срещаха, те се усмихваха един на друг. И сега не се докосваха, но вече бяха партньори, а не просто двама души, които танцуват един срещу друг. Мик забеляза зад гърба на Карен, че в средата на дансинга Алън се разправя с двама младежи. Продължи да танцува, по скоро му стана ясно, че само с приказки няма да се разберат. Докосна Карен по рамото, за да спре да танцува.
— Моля те, почакай малко. Приятелят ми нещо е позагазил. Отивам да видя какво става. Веднага се връщам.
Той си проби път с лакти и застана зад Алън.
— Какво става?
Альн се обърна, видя го, но не се изненада, нито показа, че се е успокоил и му отвърна, като че през цялото време са били заедно.
— С мен — нищо! Но на тоя му става нещо!
Той посочи с палец младежа пред себе си. Зад него заплашително спокоен се бе изправил приятелят му. Кавгата не го интересуваше особено: той търпеливо ги чакаше да приключат с тази част. Бяха няколко години по-големи от Мик и Алън, но не бяха по-едри от тях. Мик премери с поглед мълчаливия. Можеше да бъде и по-зле. Свадливият размаха пръст пред него. Едва не го мушна в гърдите.
— Ти не се бъркай! Не е твоя работа! Това засяга само нас!
— Добре де, но вие сте двама, нали?
Алън отстъпи крачка назад, за да не остане с гръб към тях, и заговори на Мик:
— Тоя си въобразява, че съм му отмъкнал мацката! А тя казва, че няма нищо общо с него! Казва, че е дошла тук сама!
— Кой, аз да ходя с него! За нищо на света!
Мик не я беше забелязал. Тя стоеше малко настрани, между двамата съперници. Същото русо момиче, с което Алън танцуваше от самото начало. С ръка на кръста, тя непрекъснато тръскаше глава и отмяташе падналата над очите й коса.
Съперникът на Алън рязко се обърна към нея с такава злоба, сякаш щеше да й удари шамар. Момичето отдръпна назад глава, но не отстъпи и крачка назад.
— Миналата седмица друго говореше.
— Каквото било, било. А сега ти казвам да се разкараш! Откъде-накъде ще ми се бъркаш! — После се обърна към Алън: — Не му обръщай внимание! Много бил важен!
— С тоя ли ще се сравнявам!
Алън вече нямаше избор.
— Ела де! Хайде да те видим!
Настъпи тишина. А после без нито една дума, без никакво явно предупреждение те се нахвърлиха един срещу друг. Около тях танцуващите се отдръпнаха, за да им направят повече място. Момичетата нададоха неми викове, тъй като музиката ги заглушаваше, притиснаха се здраво до приятелите си и останаха да ги гледат възбудено от безопасно разстояние.