Мик стана и заразглежда рекламните плакати по стените, които изобразяваха като на комикси професионалното израстване в различните отрасли на промишлеността. При професиите, свързани с физически труд, работникът винаги започваше отдолу в комбинезон, някъде по средата на плаката се преобличаше в бяла престилка, а най-горе се появяваше с тържествуваща усмивка в официален костюм.
Мик се премести, за да разгледа брошурите, изложени на една маса до стената. Взе някакво вестниче — „НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА МЛАДЕЖТА“. Най-едрото заглавие гласеше: КОЙ КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕ?, а под него беше поместена снимка на група оптимистично настроени абитуриенти, застанали пред бюрото за работа. И от самите статии лъхаше оптимизъм — на всяка страница бяха поместени разкази за хора, постигнали успех в работата си. Два показателни примера бяха за някаква естрадна певица, издигнала се „ОТ БЕДНЯШКИТЕ КВАРТАЛИ НА ИСТ ЕНД ДО МЕЖДУНАРОДНИЯ УСПЕХ“, и за Полин Шепстън, която след четири години работа в един магазин за екзотични домашни животни станала асистентка на укротител на лъвове Мик остави вестника с надеждата, че и за него ще се намери нещо не по-малко ефектно.
Бяха изложили и поредица брошури, застъпващи се една над друга, тъй че се четяха само заглавията им. Номерирани бяха от едно до сто и в тях се описваха накратко изискванията за дадена професия. Така както ги бяха наредили, изборът изглеждаше безкраен. Мик не знаеше, че съществуват толкова много професии и нямаше понятие какво представляват някои от тях. Взе брошура №72 „АКО СТАНА ПЕЧАТАР (СЛОВОСЛАГАТЕЛ)“, прочете я, сетне прочете №36 „АКО СТАНА ОПЕРАТОР НА ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МАШИНИ“. Към него се приближи едно момче и с недоумение му посочи №7 — „АКО СТАНА КРАВАР“.
— Кравар? Тук? Ама че картинка ще бъда, яхнал кон по нашата улица, с ковбойска шапка на главата… — Момчето посочи № 22: — Виж, това е по за мен — помощник-пекар. Пъхаш кифлички във фурната и толкоз. Това мога да го правя цял ден. — То взе брошурата и си седна. Мик се огледа да не би някой да го наблюдава и взе „КАК ДА СТАНА КОЗМЕТИЧКА“.
Тъкмо се зачете, когато една служителка изпрати поредното момиче до вратата на канцеларията си, погледна картона, който държеше в ръка, и извика името на Мик. Сякаш го бяха хванали да разглежда секс-списание на някой павилион. Той се изчерви, върна брошурата на мястото й и бързо отиде до другия край на чакалнята, убеден, че всички погледи са вперени в него. Влезе след мисис Рийд в канцеларията и с облекчение затвори вратата.
Вътре имаше бюро и два стола. Бюрото беше избутано чак до стената, за да се освободи повече място, а единият стол стоеше встрани, за да се придаде по-неофициален характер на събеседването.
Мисис Рийд го покани да седне и започна да чете характеристиката му, извадена на бюрото й, а Мик се опита да отгатне на колко е години. Изглеждаше по-млада от майка му, но не можа да определи по-точно: трудно се оправяше с възрастта на жените, знаеше на коя да каже момиче и на коя — баба, но не повече. Заоглежда стаята и се зачете в плакатите по стените — единият рекламираше някакъв градски клуб за безработни младежи, а другият ги съветваше да не заминават за Лондон, ако нямат професия. На прозореца бе поставена саксия с клюмнало цвете, а отсреща се виждаше друга административна сграда с празни канцеларии. В тишината се чуваха приглушени гласове от събеседването в съседните стаи.
Мисис Рнйд вдигна поглед и изви стола си, за да е с лице към него.
— И така, Майкъл, тук пише, че искаш да станеш или механик, или инженер. Нещо от този род.
Мнк се изсмя и мисис Рийд толкова се учуди, че провери в картона му дали не е прочела името му неправилно.
— Какво смешно има?
— Винаги ме досмешава, като ме наричат Майкъл. Струва ми се, че не говорят на мен.
— Защо, как се обръщат към теб обикновено?
— Няма да повярвате.
— В рамките на приличието, разбира се.
— Мик.
— Добре, Мик. Започна ли вече да си търсиш работа?
— Разбира се. Всеки ден преглеждам вестника. И молби изпратих тук-там.
— Отговориха ли ти?
— От две места, но при тях пък нямало работа.
— Значи още не си бил на събеседване в някоя фирма?
Мик поклати глава, но не бавно и държането му не беше унило.
— Още не. И това ще стане. Писал съм на куп места.
На вратата се почука, влезе някаква низша чиновничка и донесе чаша кафе за мисис Рийд. Постави я на бюрото пред нея, погледна към Мик, а той пък се намести тъй, че да огледа краката й, като излиза. Мисис Рийд отпи от кафето и остави чашата си на края на бюрото, покрито със застъпващи се петна като олимпийските кръгове.