— Много ми е неприятно, но точно сега няма нищо за теб, Мик. Доста младежи искат да постъпят на стаж и да изучат някой занаят, но за съжаление напоследък много малко фирми ги назначават при такива условия.
Тя взе от бюрото малката купчинка картони „вакантни места“.
— Навярно още не ти се иска да обмислиш друг вариант?
— Какъв вариант?
Мик я загледа как прехвърля картоните. Беше ги разучила подробно, също както малките момченца знаят всичко за любимите си футболисти.
— Ето, тук има вакантно място за общ работник в склад… — Тя направи сериозна физиономия и продължи да чете картона с по-плътен, по-мъжествен глас — … За предпочитане здрав, силен младеж.
Като изреждаше изискванията за добра спортна форма, тя сгъна едната си ръка в лакътя, за да изпъкнат мускулите, като че ли имитираше циркаджийските номера. На Мик не му стана ясно дали сериозно му предлага тази работа, или само се подиграва с обявлението.
— И какво ще правя?
Мисис Рийд възвърна естествения си вид.
— Ще разтоварваш камиони, ще пренасящ мебели и други подобни неща.
— Какво си въобразявате! Тая няма да я бъде! Аз искам да имам професия. Защо съм се явявал на всичките тия изпити — за да се заловя с такава безперспективна неквалифицирана работа? Това ще се окаже пропиляно време, нали?
Мисис Рийд се усмихна и кимна с разбиране. Най-малко десет пъти на ден слушаше едно и също. Но нямаше сърце да го обезкуражи. Току-що бе завършил училище. Едва сега започваше трудовия си живот… — Е, добре, ние тук сме си отбелязали какво искаш, Мик. Ако се появи нещо, подходящо за теб, ще ти се обадим. През това време не разчитай само на нас да ти намерим работа. Упоритите обикновено успяват. А сега… — Тя взе празна регистрационна карта от една голяма купчина и започна да я попълва. — Това е регистрационната ти карта. Ще я занесеш в Бюрото за социално осигуряване и ще се разписваш в посочения тук час и ден. — Тя му показа квадратчето. — Сряда в десет и половина през седмица. Ясно ли ти е?
Мик прочете и кимна.
— Не забравяй, иначе няма да получаваш социална помощ като безработен.
Той стана и тръгна към вратата. Мисис Рийд му пожела:
— Успех, Мик!
Той се обърна, усмихна й се и излезе. В същия миг маската на оптимизъм падна от лицето й и за малко тя остана седнала в същата поза, забила поглед в стената. Но за униние нямаше време. Във всеки случай — не тук. Предстоеше и да събеседва с още десетки други младежи и девойки: днес, утре, другата седмица… Тя стана, отиде до вратата и след като извика следващото момче, съумя да посрещне и него с усмивка.
Вечерта Мик си остана вкъщи. Вече нямате джобни пари, така че вариантите бяха крайно ограничени. Пусна си грамофона и прегледа няколко списания в своята стая, после слезе във всекидневната, където баща му и сестричката му Джули седяха на канапето и гледаха телевизия. Извади от чекмеджето на бюфета листове за писма и плик и се настани до масата. Вечерният брой на местния вестник беше отворен на страницата с „Вакантни места“ и той очерта едно от обявленията, за да не го изпуска от погледа си.
Мистър Уолш забеляза, че Мик се готви да пише, стана и намали звука на телевизора, за да не му пречи.
— Чудех се кога най-после ще се наканиш.
— Защо? Нямам бърза работа, нали?
— Това не се знае.
Мик написа адреса на фирмата и вдигна поглед.
— Тия листове са толкова малки. Докато напишеш адреса, страницата ти се свършила.
Джули се обърна към него.
— Не бива да се пише от другата страна на листа.
Мик й хвърли презрителен поглед, но той не можа да постигне търсения ефект, тъй като тя вече гледаше телевизора.
— Мислиш, че не знам ли?
Мисис Уолш се прибра от работа, влезе през задната врата откъм кухнята и оттам се провикна, за да ги поздрави. Джули й отвърна, а мистър Уолш погледна часовника върху полицата на камината.
— Май че е време да се стягам за работа.
Той работеше като кранист в стоманолеярния завод. Смяната му започваше в десет часа вечерта и свършваше в шест сутринта. Следващата седмица щеше да работи сутрин, а по-следващата — следобед. После отново нощем. Бяха ги нарекли „континентални смени“1, измамливо приятно наименование, което навяваше мисли за слънце, следобедна дрямка и спокойни селяни, подхванали отново работа в прохладните часове привечер. А в действителност означаваше шестдневна работна седмица с два почивни дни, които съвпадаха със съботата и неделята веднъж на два месеца.
1
По аналогия на „континентална закуска“ — лека закуска, за разлика от английската, която е по-обилна. — Б.пр.