Откъм кухнята се дочу как се отваря и затваря бюфетът, разнесе се и дрънчене на съдове.
— Чая скоро ли го запарихте? — провикна се мисис Уолш.
Мистър Уолш прибра чашата си от пода.
— Преди пет минути.
— Коя дата е днес? — попита Мик.
Мистър Уолш отпи глътка чай и отговори:
— Май че е пети. Джули поклати глава.
— Шести е. Днес мистър Листър имаше рожден ден. След като записа кои отсъствуват, ние му изпяхме „Честит рожден ден“ и той почервеня като рак.
— Ти погледни вестника. Нали е пред теб?
Джули беше права. Мик написа датата, написа и обръщението, облегна се назад и започна да почуква зъби с химикалката си, докато измисли как да продължи.
Телевизионната серия свърши, Джули стана и отиде да си вземе една ябълка от чинията с плодове на бюфета. Върна се и спря зад Мик, за да надзърне над рамото му какво е написал.
— „Уважаеми гусподине.“
Мик отново прочете обръщението.
— „Господине“ съм написал, глупачке! Не можеш ли да четеш?
— Мога, но ти не можеш да пишеш.
Мисис Уолш влезе при тях с чиния риба и пържени картофи в едната ръка и чаша чай в другата. Мистър Уолш стана и я пресрещна. Целуна я по бузата и отиде в кухнята, за да се приготви за работа. Тя зае неговото място на канапето до Джули.
— Капнала съм тази вечер. Едва се прибрах. — Пийна чай, после бодна рибата с вилица. — Ако оная контрольорка ми каже още една дума, ще я удуша. Втръсна ми, непрекъснато се заяжда с нас.
Толкова бързаше да седне, че дори не бе свалила бялото си боне. Работеше втора смяна в сладкарската фабрика — отстраняваше деформирани бонбони от конвейерната лента. От време на време пъхваше по нещо в джоба на престилката си и го носеше вкъщи, за да почерпи Мик и Джули. Но не много често: ако я хванеха, чакаше я уволнение.
Джули отхапа от ябълката, преглътна и си взе едно картофче от чинията на майка си.
— Защо не ми купи и на мен, мамо?
— Откъде да знам, че не си яла.
На задната врата се почука, мистър Уолш отвори и заприказва с някого. Но от телевизора не се чуваше точно какво говори.
След малко влезе във всекидневната, следван от двама полицаи.
— Теб търсят, Мик.
Мик се обърна, но не стана от мястото си, когато видя кои са дошли. Полицаите бяха застанали на прага на всекидневната и препречваха вратата. Никой не се помръдна, никой не проговори и фалшивата жизнерадост на някаква реклама по телевизията за овесени ядки стана непоносима в напрегнатата тишина. Мисис Уолш отиде да изключи телевизора.
— Какво искате? — попита Мик.
Старши полицаят не му отговори и се обърна към майка му:
— Съжалявам за безпокойството, мисис Уолш. Аз съм Джарет — старши полицай, а това е полицаят Мор. Разследваме кражбата на един мотоциклет, извьршена миналия петък сутринта на Кобдън Стрийт.
Краката на Мик останаха под масата, а той ги по-пита през рамо, за да не виждат добре лицето му:
— Каква марка е?
— „Хонда“-125.
Мик поклати глава и отново се извърна.
— Не ми харесват. Много са малки според мен.
Мисис Уолш сложи чинията си на страничната дръжка на канапето, но остана с чаша в ръка.
— Е, та защо сте дошли у пас? Защо си мислите, че точно той го е направил?
— Това е обикновена справка, мисис Уолш. Чухме, вашият син се интересува от мотоциклети и си помислихме, че няма да е зле да наминем и да си поговорим с него.
Старши полицаят се усмихна, за да я успокои, пък, току виж, можеше и да изпусне някоя приказка в повече.
Но тя не се подлъгваше толкова лесно. Цял живот бе живяла в квартали с къщи, давани под наем от Градския съвет. Познаваше добре тактиката на полицията и този елементарен номер я направи още по-предпазлива, настрои я враждебно.
— Много хора се интересуват от мотоциклети, но това не значи, че всички са тръгнали да ги крадат, нали?
— Естествено. Но трябва правилно да ни разберете — при подобни произшествия наш дълг е да проверим всяка следа…
Семейство Уолш не показаха по никакъв начин, че са разбрали. Мик дори не погледна към старши полицая. Зае се да разкрасява ограденото обявление във вестника.
— Помислете и за това, мисис Уолш, ако откраднат нещо ваше, нали ще разчитате на нас да направим същото, което правим сега?
Тя отпи от чая си и заговори, с лице към огъня.
— Щом толкова искате, идете и проверете в гаража. Но там ще намерите само мотора на Мик, и то на части.
— Обзалагам се, че вече са го направили.
Полицаят Мор изведнъж показа прекомерен интерес към фуражката в ръцете си, направо не можеше да откъсне поглед от нея и стана ясно, че мистър Уолш е прав. Старши полицаят Джарет се покашля, с което даде да се разбере, че встъпителната част е приключила.