Карен се отпусна на възглавницата и отправи отговора си към тавана.
— Би трябвало. Това съм аз.
— Ти?
Сега вече Мик изцяло съсредоточи интереса си върху шаферката. Както бе доближил лице до снимката, приличаше на експерт, който търси доказателства за автентичност.
— Все пак по-добре късно, отколкото никога, нали? Той се засмя, а Карен извърна глава и мрачно го загледа как се хили на групичката от сватбата.
— Не знам дали е така. Но както се развиха събитията…
Мик остави снимката на тоалетната масичка под ъгъл с една друга, на която бащата на Карен седеше сам на един шезлонг на плажа. В огледалото се отразяваха гърбовете на еднаквите рамки, остатъците от лепило на мястото на етикетите с цените и късите подпорки, които се разклоняваха като лястовича опашка.
Мик отиде до леглото и седна до Карен.
— Добре че мен ме няма до мама и татко на сватбената им снимка. Били са женени от десет години, когато съм се родил.
Карен му отвърна с изнемощяла усмивка, като болен човек. Той се държеше с нея така, сякаш наистина е болна — целуна я нежно по бузата. Махна от лицето и едно кичурче коса и тъй като тя сякаш нямаше нищо против да я гали, наведе се и пак я целуна, този път по устните.
— Имам една малка изненада за теб.
Веднага усети, че може да го разбере криво, но Карен мислеше за толкова други неща, че не забеляза двусмислицата.
— Каква?
— Навън е.
— Навън ли? Какво прави там?
— Ще видиш.
— Искам да я видя веднага.
Понечи да стане, но Мик я задържа, преметна крака върху леглото и легна до нея.
— Не бързай. Има много време.
Целуна я и погали гърдите й през пеньоара; Карен се скова за момент, спря да диша и хвана ръката му, но след малко се отпусна, привлече го към себе си и отвърна на целувката му. Мик плъзна ръка под нощницата й, но още не се бе стоплил и Карен потръпна и дъхът и секна. Той продължи да я гали и се опита да дръпне нощницата, за да целуне гърдите й.
— Почакай. Ще ми скъсаш нощницата.
Тя отвърза колана на пеньоара си и Мик й помогна да го свали. После вдигна ръце нагоре, за да му е по-лесно да съблече нощницата и. Не изглеждаше смутена от това, че лежи гола и когато Мик се изправи и започна да се съблича, се обърна на една страна, за да го гледа.
Мик остави дрехите си на купчина върху пода, легна до Карен и я целуна. Гледаше тялото й, галеше я и когато стигна до бедрата, проследи с пръст белия триъгьлник от бикините й.
— Още имаш тен. От отпуската ли е?
Карен се погледна.
— Вече избелях. Да ме беше видял, като си дойдох.
— Да не си ходила в чужбина?
— Не, бяхме в Блакпул със Сюзан. Хората разправяха, че никога не е имало такива горещини. Мик плъзна ръка по слабините й.
— Жалко, че не съм те видял тогава. Обзалагам се, че си събирала погледите на всички момчета.
— Да, но там имаше такива нахалници!
Тя се отдръпна, за да му покаже колко възмутена е била, но той не махна ръка от бедрото и.
— Миналата година мои приятели ходиха в Блакпул. Напили се всичките и взели, че се татуирали.
— Не обичам татуировките. Според мен това е просташко.
— На един мой приятел баща му е бил моряк. Има татуиран папагал на задника си.
И той я ощипа, за да подчертае комичното място. Тя го шляпна леко по рамото и се престори на възмутена.
— Отвратително.
Мнк реши, че има предвид разказа. Надяваше се да е така.
— Истина е.
— Откъде знаеш?
— Виждал съм го.
— Лъжец такъв! Будалкаш ме.
— Не, честна дума. Показва го на всички след няколко чашки. Ако искаш, ще те заведа и на теб да го покаже.
На входната врата се чу превъртане на ключ и преди да разберат какво става, някои влезе в коридора.
— Карен?
Това внезапно нахълтване така ги парализира, че единствената им реакция на въпроса беше да вдигнат глави от възглавницата и да се втренчат в отворената врата към коридора. В тази скована поза ги завариха мисис Лож и един мъж до нея, които прекосиха коридора и надникнаха в стаята на Карен. Гледката парализира и тях и неуспели да направят следващата крачка, те застинаха като восъчни фигури на танцово дуо.
— Карен!
Възклицанието на мисис Лодж разкъса магията, тя се втурна в спалнята. Карен грабна пеньоара си, а Мик се изтърколи от леглото и взе дънките си. Мъжът остана на мястото си и ги гледаше от коридора.
— Ето, значи, какво правиш, щом ми видиш гърба.
Карен не успяваше да завърже колана на пеньоара си и с наведена глава се бе съсредоточила във възела. Не й отговори и мисис Лодж се зае с Мик, който още се мъчеше да се напъха в дънките си.
— А тоя кой е?
Карен вдигна поглед.
— Това е Мик.
От бързане да се облече Мик загуби равновесие и заподскача, за да не падне. С дънки около глезените, той сякаш се готвеше за надбягване с чували.