— Аз само се отбих да видя дали Карен е оздравяла.
— Да, личи си — отвърна мисис Лодж, като се стараеше да не гледа голото му тяло. — А сега се махай! Хайде! Изчезвай! Как смееш да идваш тук и да правиш такива неща?
Мик не остана да и обясни. Издърпа нагоре дънките си, грабна останалите си дрехи и се промъкна покрай приятеля на мисис Лодж, който наблюдаваше събитията вече пред вратата. Поотмести се, за да направи път на Мик и май едва се сдържаше да не се разсмее.
— Мик, чакай ме долу!
Той не я чу от затръшвалото на вратата. Мисис Лодж се обърна към Карен.
— Хич да не те чака. Не ти разрешавам да се срещаш повече с него, чу ли?
Едва сега Карен усети присъствието на мъжа, облегнат на вратата, и отвърна по-скоро на него, отколкото на майка си:
— Ще се срещам с когото си искам. Няма ти да ми заповядваш с кого да излизам.
— Възмутена съм от теб! Честна дума, срам ме е заради теб!
Мисис Лодж застана до леглото и се опита незабелязано да потърси издайнически петна. Тази прикритост беше излишна, тъй като Карен изучаваше с поглед мъжа, застанал на прага, а той сякаш се интересуваше повече от ключовете за кола, които държеше в ръка.
— Възмутена ли? От какво? Това е приятелят ми. Ходя с него от сума ти време.
— Нищо не си ми казвала за него.
— Откъде-накъде? Не съм длъжна да ти съобщавам всичко, което правя.
— Забравяш, че аз съм ти майка, Карен.
— Е, и? Какво общо има това?
Като не можа да измисли нищо в отговор, мисис Лодж взе възглавниците от леглото и ги заоправя.
— Знаех си аз. Знаех, че не мога да ти имам доверие.
И сякаш за да докаже правотата си, тя приглади насъбраната покривка на леглото, изпъна я отдолу и отстрани. Карен я изчака да свърши, после се върна и се тръшна на леглото.
— Само това повтаряш. Не съм толкова глупава.
— Всички така казват.
— Е, ти знаеш по-добре, имаш опит.
Вдигна крака на леглото (нарочно го прави, помисли си майка й) и пак насъбра покривката, после подпря глава на възглавницата.
— Карен! Да не си посмяла да разговаряш така с мен! Няма ли поне веднъж да покажеш малко уважение?
Мъжът на вратата престана да дрънка ключовете си и ги стисна в ръка.
— Не бива да говориш така на майка си, Карен. Кой не прави грешки като млад? Тя ми е разказала всичко.
Карен извърна глава и го изгледа през рамо. Стрелкайки го с едно око, тя сякаш се прицелваше в него.
— Не ме интересува какво ви е разказвала. И без това не е ваша работа.
Оскърбената мисис Лодж се отдръпна от леглото, готова да се разплаче.
— Разбираш ли сега какво ти говорех, Джордж? Ето какво се получава. Мъчиш се да ги отгледаш и възпиташ, а те се обръщат срещу теб.
Джордж отвори ръка и пак започна да дрънка с ключовете. На ключодържателя висеше миниатюрен играч на голф с червено поло. Джордж също по носеше червено поло. Само панталоните им бяха в различен цвят; на играча на голф — жълти, а на Джордж — светлосини.
— Майка ти много се тревожи за теб, Кареп. Затова съм и дошъл. Според нея би било хубаво да си поговорим. Нали разбираш, да изясним едно-друго.
— Не искам да обсъждам нищо.
— Все някога ще трябва да поговорим, не може така да продължава.
— Няма за какво да говорим. Ти не си тоя, който ще ми казва какво да правя. Не си ми баща.
— И слава богу, щом се държиш така непрекъснато. Карен седна на леглото и пусна крака на пода.
— Да не си споменал повече за него! Ти нищо не струваш в сравнение с него!
Тя се втурна и грабна една найлонова торбичка, оставена встрани от гардероба. Разгъна я, оказа се реклама на известна марка горчица. Издърпа горното чекмедже на тоалетката си, грабна куп бельо и го натика в торбата.
Мисис Лодж я наблюдаваше с нарастваща тревога. При всяко затваряне на някое чекмедже наредените отгоре шишенца с парфюми издрънчаваха, а накрая снимките паднаха.
— Какво правиш, Карен?
— Махам се оттук! До гуша ми дойде! Заминавам!
— Не говори глупости, къде ще отидеш!
— Все едно! Но тук повече няма да остана!
И с такъв замах отвори вратата на гардероба, че я изпусна и тя я удари по рамото. Карен не обърна внимание на това, грабна няколко рокли от закачалките и ги натика в торбата. Металните закачалки се залюляха и затракаха неритмично като събрани за поправка повредени часовници.
Мисис Лодж отиде до нея и я хвана за ръката.
— Стига толкова, Карен. Престани с тия глупости.
— Не са глупости! Карен издърпа ръката си, а мисис Лодж се олюля и отстъпи назад, като че ли я бе блъснала внезапно отваряща се врата. Побесня. Разбирането, което се бе опитала да прояви, се изпари.