Мик се обърна и бавно слезе до преддверието. Докато търсеше опипом ключа, блъсна крака си в масичката и от внезапния трясък в тъмното Карен толкова се изплаши, че ако не беше се хванала здраво за парапета, щеше да падне. Мик шепнешком изруга, но къщата бе толкова тихо, че Карен чу всичко. Никога не бе чувала такива думи от устата му.
— Тихо бе, човек! Да не искаш да събудиш цялата къща?
Цветнокожият човек, който им бе отворил, започна да блъска по стената и Мик застана на едно място, докато очите му свикнат с тъмнината, после продължи да търси ключа.
Беше между вратата и телефона. Мик светна, заедно с Карен се качиха на втория етаж и там се озоваха пред четири затворени врати: две съседни по средата на дългата стена и две срещуположни до стълбите.
Спряха и се ослушаха. Иззад вратите не се чуваше никакъв звук; носеше се само тихата музика отдолу. Карен погледна Мик. Той сви рамене. И той не знаеше на коя от двете да почука. След още малко колебание Карен потропа леко на едната от вратите срещу тях.
Никой не се обади и тя почука още веднъж, този път малко по-силно. Не откъсваше поглед от вратата сякаш волята й можеше да накара някого да я отвори, но телепатичните и усилия останаха без резултат и устните й затрепериха от разочарование. И когато Мик щеше вече да и предложи да почукат другаде, съседната врата се открехна и зад нея със сънени очи запремига една жена. Събрала беше деколтето на нощницата до шията си, а косата й стърчеше на една страна, както е била затисната от възглавницата.
— Какво искате?
Карен бе тъй слисана, че стоеше и зяпаше жената, без да помръдне. Изглеждаше много по-изненадана отколкото при появяването на цветнокожия.
— Търся мистър Лодж. Човекът от долния етаж каза, че живее тук.
— За какво ви е? Вие кои сте?
Държеше се тъй грубо и подозрително, сякаш бе убедена, че щом разни непознати идват да разпитват, това може да донесе само нещастие.
— Аз съм дъщеря му, Карен. Дойдох да го видя.
Сега дойде ред на жената да зяпне и изумлението й пролича ясно, въпреки че през открехнатата врата не се виждаше цялото и лице. Преди да успее да каже нещо, осветлението на площадката изгасна, а тя бе тъй поразена от това разкритие, че едва след няколко секунди се сети да каже:
— Ключът е на стената вдясно от вас.
Този път, докато търсеше пипнешком ключа, Мик си удари глезена в пръчките на парапета.
— Ш-ш-ш-т!
Сякаш се бе спукала гума — така прозвуча забележката, изсъскана от вратата на спалнята. Мик изруга наум, натисна ключа и се върна при Карен. Жената все още гледаше през процепа, като че ли светлината изобщо не бе загасвала. Ако им беше казала да си вървят и им бе затворила вратата под носа, нямаше да могат да й възразят, защото пролуката не бе достатъчно широка дори да се пъхне крак.
— Май че е най-добре да влезете. Само почакайте малко.
Тя тихо затвори вратата и ги остави отвън. Мик се наведе и разтри крака си.
— Два пъти едно след друго. Добре че не живея тук. За нула време ще стана инвалид.
Жената излезе от спалнята, облякла пеньоар над нощницата си, и ги покани в съседната стая — тази, върху която Карен неуспешно бе изпробвала телепатичните си възможности. Отваряше и затваряше внимателно вратите и дори след това придържаше дръжките, за да не щракне езичето. Запали лампата, отиде до камината и взе пакет цигари от лавицата над нея. Погледна се в огледалото и чак тогава се обърна. Косата й вече не стърчеше на една страна. Успяла бе да се среши набързо в другата стая.
Мик и Карен стояха до вратата и я гледаха как си запали цигарата. Пусна изгорялата клечка кибрит зад газовата печка, която бе инсталирана как да е пред решетката на камината. От процепа между печката и камината се проточи тънка струйка дим и се загуби сред петната по сивия мрамор. Карен чакаше жената да каже нещо, но тя стоеше пред незапалената печка и я гледаше. Първа проговори Карен.
— Татко тук ли е? — попита тя.
— В Уоригтън е по работа. Ще се върне сутринта.
— Така ли?
Двете отново замълчаха и единствено от долния етаж се чуваше характерният ритъм на реге. Жената се изви и изтърси пепелта от цигарата си в камината зад печката. При това движение пеньоарът се опъна по нея и едрите й гърди ясно се очертаха. Обърна се, забеляза, че Мик я оглежда и се загърна до шията, за да му покаже, че е забелязала.
— Баща ти знае ли, че идваш? Очаква ли те?
— Не, хрумна ми изведнъж. Мик ме доведе с мотора си. Исках да го изненадам.
— Наистина ще го изненадаш.
— Първо отидохме на другия адрес на Кинг Стрийт. Бях започнала да си мисля, че няма да намерим къщата. — Тя се усмихна, за да покаже колко се радва, че са я открили, но жената не й отвърна с усмивка за добре дошли, хладното й отношение скова Карен и тя млъкна.