— Е, мисля, че можете да останете тук за една нощ. Ще опъна походното легло в другата стая за теб — кимна тя към Карен, — а ти ще спиш на дивана. Ще намеря и още едно одеяло.
Мик и Карен се спогледаха с усмивка на облекчение, а Мик се подпря на пианото, имитирайки изтощение.
— Аз мога да заспя и на легло от гвоздеи, толкова съм уморен.
— Много мило от ваша страна. Не искахме да ви създаваме главоболие. Просто не знаехме.
— Е, мога ли да те изгоня? В края на краищата ти си дъщеря на Ерик.
Те се спогледаха безмълвно, изведнъж жената се усмихна на Карен.
— Опитвала съм се да си представя как изглеждаш. Виждала съм твои снимки, но като малка.
— Как се казвате?
Жената пак се усмихна на непосредствеността й.
— Джени… Много си приличате в очите с Кевин.
— Бебето Кевин ли се казва?
Мик спря да търка една драскотина на каската си и вдигна поглед.
— На Кевин Киган ли сте го кръстили?
— Не знам дали е на него. Ерик хареса това име. Както и да е, да донеса вече одеялото, че Кевин ще се събуди в шест часа и ще иска да яде.
Тя излезе от стаята, Карен вече беше готова да се разплаче.
— Татко казваше, че ако се бях родила момче, щял да ме кръсти Кевин.
— На втория път е сполучил, а?
— Така изглежда.
— Аз пък се радвам, че не си момче.
Той я прегърна набързо и я целуна неумело по бузата. В отговор Карен се усмихна, но машинално и тъжно като кукла.
Джени се върна и донесе одеялото, Мик остави и своята каска върху масата и го пое от нея.
— С това няма да ти е студено. Извинявай, но нямаме възглавница за теб. Използувай облегалките на дивана.
— Няма нищо. Ще се наглася.
— Тоалетната е вдясно, до стълбите, ако имаш нужда.
— Благодаря.
Джени се обърна към Карен.
— Ела да ми помогнеш да разгънем походното легло. Така ще вдигнем по-малко шум.
Карен я последва, спря за миг отвън, уморено се усмихна на Мик и затвори вратата след себе си. Мик се заслуша в бавните проскърцвания и приглушените съвети, докато двете опъваха леглото в съседната стая, после съблече якето си и го преметна през облегалката на единия кухненски стол. Разгъна одеялото върху дивана, подгъна навътре краищата му, свали ботушите си и ги сложи един до друг на килимчето пред камината, за да са му пред очите, щом се събуди. Като си нагласяше подвижните облегалки, забеляза нещо паднало под дивана и протегна ръка да го вземе. Беше окъсана книжка с детски стихотворения. Приседна на края на дивана и прелисти омекналите страници с шарени картинки, после загаси лампата и си легна с дрехите.
На сутринта Мик и Карен оправиха облегалките и сгънаха хубаво одеялото, после седнаха на дивана да пият чай и се загледаха как Джени сменя пелените на бебето върху килимчето пред камината. То лежеше по гръб върху непромокаемо чаршафче и дъвчеше гумен пръстен. Джени му избърса дупето, но щом свали крачетата му надолу, то пусна едно фонтанче и се намокри цялото.
Мик се ухили и смушка Карен, а тя се смути и извърна поглед.
— Какво ще кажеш, имаш си братче, а?
— По-точно доведен брат.
— Е, пак е кръвна връзка, пали?
Джени не показа, че е чула обидното разграничаване.
Без да вдига глава, намаза Кевин с крем и го напудри, преди да му подмени пелената. Както се бе надвесила над него на колене, пуловерът и се бе вдигнал над дънките и откриваше голия и кръст. Изглеждаше слаба и уязвима в тази поза. Външната врата долу се отвори, всички застинха на мястото си и се ослушаха. (С изключение на Кевин, който си лежеше по гръб, гукаше и риташе.) Но стъпките преминаха по коридора и заглъхнаха в задната част на къщата.
Джени закопча ританките догоре, вдигна Кевин и го подаде на Карен.
— Подръж го малко, моли те, да донеса закуската му.
Карен бързо остави чашата си и нерешително заоглежда извиващото се телце.
— Както кажеш. Но мен много-много не ме бива да се занимавам с бебета.
— Ето, сега ти се удава възможност да се понаучиш.
Без да чака отговор, тя тръсна бебето на коленете й и отиде в кухнята. Карен го държеше през кръста на разстояние, то пък протягаше ръчички и се мъчеше да я стигне. Наблюдаваше го с безразличие — от напрежение розовите му бузки се зачервиха още повече.
— Харесва ли ти, Мик?
Сякаш искаше мнението му за някоя рокля или за нови обувки. Мик, едва-едва погледна детето и сви рамене.
— Бебе като бебе.
Той се ослуша и след като се увери, че Джени е още в кухнята, прегърна Карен през раменете и се опита да я целуне.
— Но аз предпочитам сестра му.
Кевин се протегна към ръката на Мик, но преди да стисне гривната с инициалите му, Карен отблъсна Мик с лакът.