Сега ходеше на работа с автобус. Но откакто поскъпнаха и билетите, а колите започнаха да минават по-рядко, той започна да се замисля дали е постъпил правилно. Разноските бяха колкото по колата, пък в добавка работният му ден се удължаваше с два часа. Осем часа там никак не са малко, казваше той, та да им давам още цели два от личното си време. И сега се чудеше дали да не си купи кола отново. Въпреки че нямаше желание.
Но засега Мик се разполагаше в гаража самичък. Той отиде до тезгяха и включи транзистора. На първа програма. Поп-музика. Стрелката на скалата сочеше винги там. Той дори не знаеше къде са другите станции. Погледна през прозореца. Кутрето от съседния двор душеше някакво кучешко лайно на тревата, после се наведе на една страна и се претърколи върху него. Мик се спря да го гледа как рита с крака във въздуха и се задъхва от удоволствие, как се извива и хубаво се отърква. Стана му смешно. Щеше да има и крясъци, и скимтене, когато мисис Уебстър забележеше мръсотията по козината му.
Мик прибра едно длето от тезгяха. Май някой бе влизал, той никога не оставяше неприбрани инструменти. Неговата кутия беше заключена (след като баща му продаде колата, тя бе преминала в неговите ръце), но имаше и друг комплект инструменти, събрани на дървена полица на стената зад тезгяха. Бяха групирани по видове — чукове, винтови ключове, длета, триони — и подредени по големина. Длетото беше оттам. Мик го върна на мястото му и почисти с четка стърготините от тезгяха. По него имаше петна от масло, но иначе бе чист. Отпред бяха закрепени две менгемета, а отзад, на стената над инструментите, един дълъг рафт заплашително се бе огънал под тежестта на най-различни кутии и буркани.
Мик се обърна и внимателно огледа мотора си. Бе разглобен напълно и частите му лежаха, грижливо подредени, на пода около рамата. Буталата се бяха износили, имаше нужда от разстъргване на цилиндрите и от нови сегменти, но той нямаше пари да занесе мотора на поправка, така че само го разглобяваше, почистваше частите и отново го сглобяваше.
Взе от рафта кутия хромова паста, разклати я силно, коленичи до мотора и изля малко на един парцал. Намаза предния калник и затърка потъмнелия метал, докато накрая видя отражението си в лъсналата му се повърхност. Изпъкналостта и удължаваше главата му, а чертите му се промениха грозно и той започна да се криви и да прави гримаси като пред криво огледало в увеселителен парк. След малко остави кутията с пастата върху рафта, метна се на мотора, хвана дръжките и леко стисна спирачките. Даде газ, смени скоростите, но вместо двигателя, ръмжеше и виеше самият той, също като хлапе, което кара велосипедче с три колелета, а си въобразява, че препуска с мотоциклет.
В Бюрото за социално осигуряване беше пълно с хора. Всички столове в дъното на залата бяха заети, а пред петте гишета се бяха проточили дълги опашки. Някои от по-възрастните водеха и децата си — атмосферата още повече се изнервяше от бебешкия плач и непрекъснатото хленчене на кисели малчугани.
Вътре имаше дори едно куче: някакъв мършав черен мелез бе влязъл по погрешка и сега се държеше най-невъзмутимо — душеше навсякъде и вдигаше крак по ъглите. Никой не му обръщаше внимание, всички си имаха достатъчно грижи и не им беше до някакъв си бездомен пес, но едно момиченце го стисна за опашката, кучето се извърна, изръмжа и се озъби. Това се оказа подходящ повод за близкостоящите да поизлеят яда си и те се разкрещяха към кучето и го сритаха. То се стрелна към вратата, подхлъзна се по изкуствената настилка, но въпреки това успя да избегне сипещите се удари без особено затруднение. Скита-нията му из града го бяха научили умело да отбягва ритниците.
Кучето излезе, всички отново се върнаха в предната част на залата и заеха местата си по опашките. Пред петте гишета, над които бяха окачени табелки с номера, се бяха оформили пет опашки. Мик чакаше пред гише номер 5, защото фамилията му започваше с една от последните букви на азбуката.
След малко пред гише номер 3 възникна спор, който предизвика ново оживление. Един мъж обвиняваше чиновника, че не изпращал навреме фишовете му, което означаваше, че паричната му помощ като безработен закъснява. Чиновникът отвърна, че не знае нищо по този въпрос. А доколкото му е известно, и неговите фишове се изпращат заедно с всички останали. Човекът каза, че трябвало да изхранва четири деца, а чиновникът отвърна, че това не е негова работа. Човекът му каза да не се прави на толкова умен и го нарече надут канцеларски плъх. Чиновникът отвърна, че няма защо да обвинява него. Той си вършел работата и толкова. Накрая човекът се подписа на картона си и тръгна, но докато стигне вратата, продължаваше да обижда чиновника. Спъна се и преобърна един пепелник от металната му стойка, пепелникът падна върху крака на едно момченце и момченцето се разплака. Последва още една кавга между недоволника и майката на детето.