— Какво е това?
— Гумен куршум.
Мик го огледа внимателно и го подаде на Карен, а тя го подхвърли няколко пъти в ръка.
— Доста е тежък, а? Не знаех, че са толкова големи. Прилича на свещ, нали?
Алън й се ухили.
— Абе на мен ми прилича на нещо друго. Мик също започна да се хили. За пръв път, откак бе излязъл, се развесели.
— Да, но не съвсем.
Карен се изчерви от тези шеги и бързо остави куршума на масата.
— Аз пък мислех, че са малки, колкото да сплашват хората. Да ги поодраскат и толкова.
Алън се забавляваше от наивността и, затресе се от смях на стола си.
— Че ги плашат, плашат ги, не се съмнявай.
— Но това нещо може и да убие човек. Настроението на Алън рязко се промени; той пак се превърна в Професионалист.
— И какво от това? Който загази, сам си е виновен. Ние не търсим неприятности. Само си вършим работата.
— Поне правите нещо, а не като мен.
Доброто настроение, което бе обзело Мик за малко, го напусна и пак го обзе обичайната меланхолия. Алън нямаше намерение да слуша за затрудненото му положение.
— Е, нали знаеш какво да направиш. Армията беше най-добрият ход за мен. Ако не се забъркам в някоя каша, след три години ще съм с нашивки.
Карен го изгледа подозрително, търсеше подтекст в думите му.
— И какво, като си с нашивки? — Мик се смути, че трябваше да го моли да му обяснява.
— Значи, че ще ме повишат. Мога да стана сержант, преди да съм навършил двайсет и пет години. Тогава ще имам истинска власт. Нашият сержант всъщност командува целия ни батальон.
— Звучи много хубаво.
Карен усети промяната в тона му и рязко се обърна към него.
— Да не си намислил и ти да постъпваш в армията?
— Все трябва да започна да мисля за нещо, нали? Не мога повече да продължавам така.
Карен стисна ръката му, за да му даде кураж.
— Имай търпение. Все ще се появи нещо.
— Кога? Повтарям си го всеки ден, но нищо не става. Няма смисъл. Всичко върви от зле към по-зле.
— А ние двамата? Помисли ли какво ще стане с нас, като отидеш в армията?
Мик се поколеба. Не беше мислил за това. Погълнат от тревоги за собственото си оцеляване, не се бе отплесвал в емоционални разсъждения.
— Ще си пишем. Ще се виждаме, когато си идвам в отпуск.
— Колко често ще бъде това? Знаеш какво ще стане, нали? Ще ми изпратиш едно-две писма и толкоз.
Алън, който прехвърляше останалите снимки и се усмихваше на спомените, които събуждаха, вдигна поглед.
— Защо, не е задължително. Много момчета се срещат с приятелките си, като си ходят у дома. Не че това им пречи особено. Аз лично не се вързвам. Там има страхотни мацета. Особено в протестантските райони. Непрекъснато ни спират, като патрулираме, за да си бъбрят с нас. — Той позамълча. — Пък и какви неща стават…
— Какви?
Алън погледна Карен, после се наведе над масата и зашепна в ухото на Мик. Когато свърши, Мик се отдръпна и го изгледа недоверчиво.
— Как, ама през телената мрежа ли?
— Истина е! Честна дума!
Карен грабна чантичката си и понечи да стане.
— Слушайте, тръгвам си, ако ще си приказвате така. Изведнъж излизаше, че Мик и Алън бяха дошли заедно в кръчмата, а тя им се бе натрапила. Мик я хвана за ръкава и я дръпна долу.
— Не ставай глупава. Нищо лошо не ми каза.
— Съвсем иначе изглеждаше. И те предупреждавам, Мик. Ако се запишеш в армията, с нас е свършено. Още сега можем да се разделим.
В кръчмата нямаше много хора и щом Карен повиши тон, всички се обърнаха към тях.
— Кой е казал, че ще се записвам? Нали първо трябва да поговорим?
— Доколкото разбирам, няма какво да говорим. Всичко е ясно.
Алън се отегчи от препирнята им. Допи бирата си и се изправи.
— Добре де, да се заемем е по-сериозна работа. Кой иска още една халба?
Мик допи халбата си и бръкна в джоба си.
— Мой ред е, нали?
Алън извади пачка банкноти и взе от нея една петачка.
— Остави. Тази вечер аз черпя. Ти ще плащаш следващия път, като си дойда, първо си намери работа. Карен, и за теб същото, нали?
— Не, благодаря.
Тя дори не го погледна, като му отговаряше.
— Сигурни ли си?
— Абсолютно.
— Както искаш.
Алън сякаш не се обиди от отказа й. Взе двете празни халби и отиде на бюфета. Карен допи своята и го изпрати със сърдит поглед.
— Мразя го. По-добре да не бяхме идвали тук.
— Какво искаш да кажеш? Алън е най-добрият ми приятел. Виждаме се само два пъти в годината.
— Той се опитва да ни раздели, не го ли разбираш?
— Глупости!
Но той отрече толкова енергично, че не беше убедителен и издаде истинските си чувства, като започна да премята нервно в ръце една подложка за чаша.