— А ето че аз ще го позная — промърмори тя. — Това не трябва да се случва все още. Още е рано.
Вълната на спокойствието отново се надигна в гърдите й, изпълни я и по кожата й пробягаха мравки от блаженство.
Тя пусна перилата, обърна се с гръб към плътния поток от коли и тръгна обратно по "Бугстадвейен" към центъра.
8
Към дванадесет и петнадесет Аксел Глене освободи последния преди обед пациент. Направи запис в картона му, затвори компютърния прозорец и остави монитора в икономичен режим.
— Време е да похапнем — каза той на Мириам, без да поглежда към нея.
Вече бе минала половината от работния ден, а той едва бе успял да я въведе в случващото се в промеждутъците между прегледите. След онова, което се бе случило вчера вечерта, той бе изпитал известна неловкост, когато тя се бе появила сутринта. Изглежда обаче, че на нея й изглеждаше съвсем нормално това, че бяха прекарали повече от половин час в разговори в колата й.
Аксел я пропусна пред себе си в стаята за почивка. Там нямаше къде да се обърнеш, въпреки че вътре седяха само Рита и Ингер Беата. Все пак успяха да се сместят до тях около кръглата масичка. На гости на Рита бе дошла племенницата й и тя почерпи всички с домашни вафли. Ингер Беата искаше да обсъди с него един пациент и му показа купчина листчета с резултати от лабораторни изследвания. Хапвайки яйчена салата и поливайки я с кафе, тя изложи същността на проблема. Пациентът бе измъчван от сърбежи и губеше от теглото си, но във всичко останало изглеждал напълно здрав.
— Преди да кажа каквото и да било, бих искал студентката ни да изложи своите съображения — каза Аксел, дъвчейки сандвич.
Ингер Беата Гарберг имаше широко, костеливо лице и сивееща коса, падаща на вълни на раменете й. Тя погледна с раздразнение часовника си — до края на почивката оставаха не повече от пет минути.
Мириам каза:
— А не сте ли го питала дали няма болки, след като е пил алкохол?
Ингер Беата изгледа накриво Аксел. Той посегна към чинията с вафлите и се усмихна леко:
— Ето ти напълно конкретен въпрос, Ингер Беата.
— Разбира се, че го попитах.
— И какво ви отговори пациентът?
— Отговори някак си неопределено… — изръмжа тя и затвори капака на кутията с остатъка от салатата. — Ще ми се наложи да го питам пак.
Аксел разбра, че дори не бе и помислила за това, но реши да не я заяжда по темата. Ингер Беата се бе върнала скоро в родината си, след като бе поработила две години с болните от СПИН в Ботсвана. Все още не можеше да се приспособи напълно към тукашния живот, към потока от пациенти, повечето от които бяха здрави, но постоянносе оплакваха и от най-малкото неразположение.Тя обаче бе истинска професионалистка и той не изпита желание да я постави на мястото й и още по-малко да позволи на студентката да го направи. Знаеше, че тя сега щеше да изследва много внимателно този пациент за други симптоми на лимфом[7]. Именно това и той самият бе заподозрял, преглеждайки резултатите от изследванията.
— Още по вафличка? — предложи Рита, подавайки чинията.
Аксел отказа, потупвайки се по корема.
— Взимам студентката за посещение на болните от моя район — каза той, — напълно сигурен, че ти, Рита, ще успееш да удържиш положението тук.
— За това можеш да си напълно спокоен. Само един тип се опита да се запише за днес. Казва, че е подал молба, за да му станеш личен лекар, но документите му още не са дошли при нас.
— Сигурно си му казала, че за днес всичките часове са заети?
— Попита дали тогава не може да се запише за утре, следобед, но аз му отговорих, че в четвъртък следобед си на колоездачна разходка. Сигурно не трябваше да му казвам това?
Аксел сбърчи вежди:
— Пациентите не ги засяга с какво се занимавам през свободното си време. А защо напира толкова?
— Не каза защо, но настоя, че трябва колкото се може по-скоро да бъде приет.
Върнал се в кабинета си, Аксел провери заедно с Мириам съдържанието на куфарчето за спешна помощ. Вече бяха готови да тръгват, когато Рита звънна от регистратурата:
— Солвейг Лундвал е тук.
— Не е записана за днес.
— Знам, но тя не иска да си тръгне, преди да поговори с тебе.
— Кажи й, че ще й звънна довечера.
Чу как Рита казва нещо на пациентката. След това от слушалката се разнесе силен вик.