— Винаги се правиш на много твърд! — съска Аксел. — Хайде, сега покажи, че наистина си толкова твърд.
Той отваря чантата и вади от нея блестящо черно оръжие, което подава на брат си. Бреде вдига поглед към него и се усмихва. Взима пистолета и сваля предпазителя му.
— Та той дори не е зареден — казва и му подава пистолета обратно.
— А, ето колко си бил твърд!? Не познавам друг такъв страхливец. Никога нищо не правиш сам, все някой друг го прави вместо тебе.
Презрително се изплюва Аксел. Насочва пистолета в различни посоки. Допира дулото му до слепоочието на Бреде:
— А готов ли си да поспориш, че не е зареден?
Бреде все още се усмихва, но мускулите около устата му се напрягат.
— Опитай, провери! — казва тихо той. — Да видим дали ще се уплашиш, или не.
Аксел натиска леко петлето с пръст. Петлето е твърдо и гладко и движението му вече е невъзможно да се спре. Може да се забави, но не може да се спира. В момента, в който петлето се спуска, момчето извърта ръката си в ставата и я насочва надолу, към кучето.
Над него се бе навела медицинската сестра с кръглите очила. От нея все още лъхаше на сардини и той отвори уста, за да й го каже. Не би ли могла да престане да се навежда през цялото време към него?
— Ще приемете ли посетители? — дъхна тя право в лицето му.
Той се опита да се извърне:
— Бреде ли е?
— Семейството ви дойде. Така ли се казва синът ви?
През вратата се промуши Марлен и застина на прага.
Том я отдръпна настрани и отвори по-широко вратата. След тях се появи Бие и затвори вратата след себе си. Жена му бе с късо кожено яке от мека черна кожа.
Марлен се осмели да се приближи по-близо до него. Тя огледа лицето на баща си с мимолетен поглед и постави върху одеялото му букет цветя. Постави и още нещо — листче хартия, след което се отдръпна няколко крачки.
— Истина ли е, че си се бил с онази мечка? — прошепна момичето.
Той извърна внимателно глава и се опита да кимне.
— Нарисувах ти рисунка.
Той взе листчето в ръце. На син фон имаше някакви фигури и малко жълто слънце с нещо яркозелено по средата.
— Това е твоето око на небето — обясни му тя все така шепнешком. — Превърнало се е в нова звезда. До Касиопея.
— Ела тук! — каза той толкова ясно, колкото можеше. — И ти също, Том!
Те се приближиха до леглото му. Том бе прегърнал сестричката си с ръка, сякаш задържайки я да не избяга.
— Даниел ще пристигне скоро — каза синът му. — Самолетът му каца след час. Звъннах му и го помолих да дойде.
Аксел го хвана за ръката. Там, където някога имаше око, го прободе.
Бие все още стоеше до вратата, малко зад тях. Очите й блестяха твърдо като два сапфира.
— Ще отговарям за постъпките си — каза той.
.
Сканиране и разпознаване: sqnka, 2017
Корекция и форматиране: sqnka, 2017
Издание:
Torkil Damhaug
Se meg, Medusa
Copyright © Cappelen Damm AS 2007
Торкил Дамхауг
Погледът на Медуза
Роман Норвежка Първо издание
© Василена Старирадева, превод, 2015
© C. Пламенов, художествено оформление
на корицата, 2015
© „Светлана Янчева – Изида“ ЕООД, издател, 2015
ISBN 978-619-704-037-1