— Чуваш ли? Крещи и ругае.
— Е, добре, нека влезе.
Вратата се отвори рязко.
— Сядайте, Солвейг!
Тя застина на място, гледайки с подозрение Мириам.
— Студентка от медицинското висше училище е, на практика при мене. Нали не възразявате да присъства на разговора ни?
Солвейг Лундвал поклати рязко глава и Аксел нареди на Мириам да излезе. Щом само останаха сами, Солвейг извика:
— Няма да стане така, Аксел!
Той се слиса от това, че тя се бе обърнала по малко име към него.
— Какво именно няма да стане?
Тя приседна на самия край на стола, готова да скочи във всеки един момент.
— Тя няма работа тук — изпръхтя тя и погледна накриво вратата.
— Студентката ли имате предвид?
Солвейг не отговаряше и Аксел се наведе към нея:
— Кажете ми за какво сте дошла при мене, Солвейг?
— Блудница — изръмжа тя. — Вавилонска блудница. Тя няма работа тук. Против съм да търпите тук тази Езавел[8].
Аксел я лекуваше вече не една година и отдавна се бе научил да разпознава състоянието й. Когато започваше да говори с цитати от Библията, това означаваше, че положението е лошо.
— Ще ви помогна, Солвейг.
— Постоянно не ми стига млякото — оплака се тя. — Пият и пият, и все им е малко. През цялото време купувам, а всичко изтича като в пясък.
Той не коментира това. Изведнъж изразът на лицето й се промени. Отчаянието отстъпи и тя го погледна с широко отворени очи:
— Видях ви преди малко.
Той не се учуди.
— До административната сграда на "Майорстюа". Стояхте на стълбището, водещо надолу, към метростанцията. Бяхте най-горе, на пролуката — на "глене" на вашия език, на норвежки, както е и фамилията ви. И приличахте на просяк — с брада, но лицето беше ваше и очите — също.
Ти беше Исус. Точно така, в онзи момент ти беше Исус, Аксел Глене, и ме спаси. Ако не ми се бе явил, то никога вече нямаше да дойда тук.
Той застина, нямайки сили да промълви нито дума.
— В "Майорстюа" ли? — процеди най-накрая.
— Видях във вестника снимката на онова момиче. Било е само на шестнадесет. То ме пази. Ще се случи нещо ужасно, Аксел. А цар им е ангелът на бездната. Ще загиват хора. Пастор Бранберг ни е обърнал гръб и не иска да вижда това. Ти си единственият, който може да му попречи.
Той се взе в ръце. Тя му се доверяваше. Бе се случвало и преди да се обръща към него, когато бе усещала, че — аха-аха — и ще се срине. Когато Солвейг започваше да води такива разговори за смърт, това означаваше, че положението е сериозно. Вече два пъти бе опитвала да се самоубие.
— Ще звънна в болницата — каза той.
Час по-късно двамата с Мириам слязоха в двора и се качиха в колата.
— Какво ще стане сега с тази ваша пациентка? — поинтересува се тя.
Той зави по "Бугстадвейен" към "Майорстюа".
— Със Солвейг Лундвал ли? Едва ли ще я държат дълго в болницата. Обикновено са достатъчни няколко седмици.
Спря пред червената светлина на светофара и огледа административната сграда. Нагоре и надолу по стълбището, към метростанцията и оттам, сновяха хора. Човекът, когото бе видяла тук Солвейг Лундвал, би могъл да е плод на размътеното й съзнание. Описанието на външността му обаче съответстваше на външността на човека, на когото самият той се бе натъкнал скоро. Може би трябваше да паркира, да отиде там, да го потърси…
— Солвейг работи като възпитателка в детска градина и там я ценят — каза Аксел. — Самата тя има три деца и никога не съм се съмнявал, че е добра майка. От време на време обаче има психоза или, както самата тя се изразява,излита от люлката. Последният път се случи преди три-четири години.
— Вижда се, че ви се доверява.
— За късмет. Последният път можеше да свърши много зле.
— Съвсем не ми се зарадва. Сигурно не иска да ви дели с никого.
Той премина в другото платно и увеличи скоростта.
— Създала си е някаква идеалистична представа за мене. Днес съм се появил пред нея до административната сграда на "Майорстюа". Приличал съм на Исус.
Тя не се засмя и той се приготви да продължи.
Да разкажеше ли, или не, на Мириам, че имаше брат близнак? Погледна я. Бе между двадесет-и тридесетгодишна. Сигурно с петнадесетина години по-млада от него. Бе обаче спокойна и имаше нещо в погледа й, което му позволяваше да разказва по-нататък. Изведнъж изпита желанието да протегне ръка и да докосне косата й. Аксел се извърна и се съсредоточи върху пътя.
Обикновено на студентите им харесваше, когато ги взимаха на обиколка. Това напомняше за работата на семейните лекари преди. Да отидеш в къщата на болния, да приседнеш на края на леглото на възрастта жена, която диша трудно. Да не бързаш да я вкараш в болница, а да опиташ първо с увеличаване на дозата на диуретнивните лекарства. Или пък — при петгодишно детенце с висока температура и обрив на гърдичките. Майка му бе изкрещяла в слушалката, че не смее да го отведе в клиниката, така че лекарят да ги посети по-бързо вкъщи. Видяло куфарчето, детето зави на глас и на Аксел му се наложи да надуе гумената ръкавица като балон и да му нарисува с химикалката си уста, нос и уши. Почти веднага плачът утихна и Аксел можа да прегледа ушите, гърлото и очите му, без каквито и да било протести. Детето позволи дори и на Мириам да огледа очите му. Аксел увери майката, че причината и за обрива, и за температурата е детска розеола
8
Езавел — дъщеря на Етваал, сидонски цар, и жена на Ахаав, израилски цар (3Цар. 16:31). По всякакъв начин се опитва да въдвори идолопоклонство в Самария, да изкорени истинското богопочитание и да изтреби служителите на истинния Бог. Името й става пословично, като символ на злобност и зломисленост. Б. пр.