До езерцето Бланкван му хрумна друга идея. Отмъкна велосипеда си встрани от пътя, заключи го, а самият той се затича в тръс по тясната пътечка навътре в гората. С такава скорост, че да може да се любува на горските гледки. "Чуй Скамандър[11], той пее!" — възкликваше обикновено Марлен, когато срещаха ручейче в гората. Той й бе разказал за гръцкото речно божество, а дъщеричката му запомняше всичко, което й се казваше. Спря до малко планинско езерце. Едно лято, преди много години, бе довел тук Бие.
Бе още преди да се роди Марлен. Бяха се изкъпали, след което я бе обладал направо сред калуните[12]. Тя бе хленчила, че клечките я бодат, но той се бе постарал да направи така, че тя бързо да забрави за това. След това тя го наричаше Пан[13]и се шегуваше колко било опасно да се ходи с него в гората. Малко по-малко от година след това се бе родила Марлен и Бие твърдеше след това, че е била зачената именно сред калуните.
Той свали спортния си екип и се хвърли във водата. Убеди себе си, че във водата е топло, ако се отчита годишния сезон. Гмурна се и преплува под водата, докато му стигаше въздухът. С Бреде винаги се бяха състезавали кой ще преплува по-голямо разстояние под водата. Веднъж бе издържал почти три минути. Бе на плажа "Уксвалстран". Бреде обаче бе изкарал под вода още по-дълго — четири минути. Едва тогава Аксел се бе уплашил, бе започнал да вика и да размахва ръце. Бяха притичали някакви възрастни. Бяха намерили Бреде под самия край на пристана, бяха го извадили, бяха го накарали да повърне погълнатата вода, бяха вдъхнали живот в него. После той не си бе спомнял нищо. "Само че всичко изчезна някъде" — бе казал той. И през онова лято погледът му изведнъж бе ставал някак си разсеян. Това можеше да продължи няколко секунди, като не реагираше на нищо и нищо не чуваше. След това внезапно тръсваше глава учудено и изглеждаше изплашен. Трябваше вероятно да се разбере какво му ставаше, но никой не се бе заинтересувал от това. Именно през онова лято се бе случила бедата с Балдер и Бреде бе отпратен.
Аксел се изтри с якето на спортния си екип, облече се бързо и се затича по-нататък, за да се стопли. Откри едва забележима пътечка, отвеждаща встрани от алеята, зад храстите. Следи от ботуши върху влажната почва, скриващи се зад дърветата. Следите се губеха до покрит с мъх каменист склон. Той се покатери нагоре и скочи от другата страна. За малко да падне върху купчина клони. Изпод клоните се забелязваше черен найлон. Отворът, който, изглежда, водеше навътре, бе затиснат с камък. Той отмести камъка настрани, отметна найлона и надникна вътре. През смърчовите клони, дълги по два метра и служещи за покрив на колибата, се процеждаше светлина. Върху картонена щайга, в която някога бе имало банани, имаше парафинова лампа и две стеаринови свещи, стопили се дотолкова, че се бяха сплескали на твърди питки. До щайгата видя найлонов плик и няколко празни бутилки. Не устоя на изкушението и пропълзя вътре. В плика имаше хляб, вече твърд, но не и плесенясал. От бутилките се разнасяше миризма на евтин алкохол. В ъгъла имаше свит на руло спален чувал и две вълнени одеяла. Под тях бе пъхната книжка. Отстъпвайки към изхода, той взе книжката. Бе тънка брошура. Прочете заглавието й: "Дхамапада". Ако можеше да се вярва на текста на задната корица, това бе сборник с мисли на Буда. Страниците бяха пожълтели и покрити с петна. Тук-там бяха подчертани редове, на едно място — с червена химикалка: "Онези, които не са живели в хармония със себе си и които не са събирали истинските съкровища на живота, по-късно се превръщат в дългокраки стари чапли, стоящи тъжно на брега на блатото".
Усети някакво движение над тила си — като подухване на ветрец. Обърна се с чувството на вина, че се намесва в чужд живот — в живота на онзи, който живееше тук. Остави книжката на мястото й, изкачи се горе и се затича с колкото му сили държат нататък по пътечката, усещайки как топлината се връща в тялото му.
Чак след като бе свалил катинара от велосипеда и бе тръгнал с него надолу по склона към пътя, той забеляза, че едната гума е спаднала. Провери вентила — всичко бе наред с него. Аксел извади помпата. Опипвайки гумата след няколко минути, той откри, че продължава да е мека. Близо до туристическата база на Улеволсетер той видя изкачваща се срещу него жена. Тя енергично се отблъскваше от земята с щеките, които държеше в двете си ръце. Имаше нещо познато в миниатюрната й фигурка и в упоритостта, изписана на лицето й, и Аксел я поздрави, щом се изравни с нея. Тя спря:
11
Скамандър — още Ксант. Речен бог на едноименната река в Троя в древногръцката митология. Б. пр.
12
Калуна — олиготрофно (развиващо се върху почва, бедна на хранителни вещества) растение. Б. пр.