— Почакай! — изстена тя. — Остави ме поне да се изпикая!
Той легна в леглото. През отворената врата се чуваше как тя пусна водата, изми ръцете си и отвори шкафчето, сигурно за да остави на мястото им контактните си лещи. След това изтича боса и гола и затвори вратата след себе си.
— Нима нещастната жена не може да поспи поне два часа? — оплака се тя.
Той я притегли надолу, върху леглото, и я обърна с гръб към себе си.
— Ама, Аксел, престани! — изхленчи тя, както обикновено.
Той я преви наполовина при бедрата и влезе в нея отзад, като остана да лежи така, без да мърда — като насекомо.
— Кажи ми къде беше — прошепна той и започна да се движи много бавно.
— Какво ти е хрумнало, Аксел? — простена тя.
— Разкажи ми какво прави тази вечер.
— Заедно с Лота и Марен вечеряхме в кафенето на театъра, след което отидохме в "Смюгет".
— Срещна ли някого?
Тя се опита да се обърне.
— Цяла банда — въздъхна тя.
— Танцува ли?
— Разбира се.
— С много ли?
— Предимно с един. Той е полицай.
Той излезе от нея и отново влезе веднага, бързо и твърдо.
— Не ме оставяше на мира. Бе десетина години по-млад от мене, със сигурност. Още, още, по дяволите!
Обикновено тя не ругаеше и това го възбуди още повече. Нямаше вече сили да я разпитва за онзи полицай и дали не са отишли още някъде след това. Представяше си как тя бе прегръщала с ръка врата му и се бе притискала към него. Не можеше повече да се сдържа и я натисна с всички сили във вдлъбнатината на матрака, притиснал се към задните й полукълба. Когато свършваше, в тъмнината изведнъж се появи някакво лице зад зелена пелена. То се приближаваше, надничаше към него през отворената врата на кола.
11
Аксел се събуди в шест часа. През тези почивни дни не бе дежурен и можеше да спи, колкото си иска. Чувстваше се обаче отпочинал и спусна крака на пода. След няколко минути вече тичаше през горичката по-далече от междуселския път. Едва бе разсъмнало и смътните силуети на дърветата се сливаха в неясни контури. Вече обаче бе ясно, че този есенен ден щеше да бъде хубав.
В седем и половина той сервира закуската на масата. Седеше в кухнята, освежен след душа, по гащета и фланелка, с кафе и портокалов сок и прелистваше вестник "Афтенпостен" от края към началото. Прескочи бързо спортните страници и по-бавно финансовата част. Цената на нефта бе паднала и за онези, чиито пари бяха вложени в нефтените акции, новините като цяло бяха неблагоприятни. Докато в Близкия Изток обаче имаше войни и свирепстваше терорът, нивото на цените нямаше да може да падне значително. Бяха вложили в нефтен фонд някакви средства, но не толкова много, че проблемът да заинтригува силно Аксел. Запреглежда новините. На улица "Русенкрантсгат" някакъв мъж бе заплашен с нож; в горския парк на "Нурмарк" бе изчезнала жена; цените на електричеството постепенно намаляваха, благодарение на количеството дъждове, стоварили се върху страната в началото на есента.
Чу как някой се промуши в тоалетната, след което по коридора зашляпаха боси крака. Марлен надникна в кухнята.
— Ама че поспалана — смъмри я той, оставяйки вестника настрани. — Денят започна отдавна.
Тя стоеше на вратата, присвивайки очички, с розовичка нощничка с крокодил на гърдите.
— Винаги се хвалиш с това, че ставаш рано.
Той се засмя:
— Яйце с франзела ли ще ядеш, или мюсли?
— Яйце — реши тя.
Той намаза парче франзела с хайвер от треска от тубичка, обърна се към нея и с жест на фокусник извади яйце от ухото й.
Дъщеря му се отдръпна, загледана мрачно през прозореца. Дърветата зад стъклата бяха все още обвити в сива мъгла.
— Със задника нагоре ли си станала? — предложи версия той.
Тя се обърна към него и въздъхна снизходително:
— Всеки има правото да не е в настроение сутрин, татко. Поне за половин час.
— Без съмнение — съгласи се той. — Това, разбира се, е част от човешките права.
— А кое е било първо — кокошката или яйцето? — попита го тя.
— Яйцето?
— Неправилен отговор. Нали Бог не снася яйца.
Аксел открехна вратата на стаята на Том и се учуди, защото синът му все пак си бе спал вкъщи. Едва се виждаше в мрака и дишаше тежко, увил се в одеялото и обърнал се с лице към стената. Въздухът в стаята бе спарен и миришеше на дим. Аксел взе от облегалката на стола небрежно захвърлената риза и я помириса. Неведнъж бе виждал как някои от децата, с които обикновено излизаше синът му, седяха на полянката зад търговския център с цигари в ръце, но Том твърдеше, че не се занимава с "нищо такова". Аксел отвори прозореца, постоя до леглото на сина си и реши да остави момчето да поспи още.