А самият той се качи на тавана. И така бе отлагал твърде дълго преглеждането на струпаните там неща. Нареди на купчини спортните принадлежности, надраснати вече от децата, и дрехите, които той вече не носеше. Тези костюми и ризи му се струваха все още съвсем прилични, но Бие ги бе бракувала катостаромоднии му бе забранила да ги облича. От много години Армията на спасението печелеше добре от естетическата й придирчивост.
В най-отдалечения ъгъл на тавана, зад празни куфари и вързопи със зимни дрехи, имаше махагоново шкафче. Ключът за него висеше на кукичка на тавана. За пръв път от няколко години насам той се възползва от този ключ. Върху двата горни рафта стояха малкото неща, останали от баща му. Униформена фуражка. Воински отличия. Два пистолета — испански, употребяван по времето на гражданската война, и люгер, конфискуван от немците, разоръжени в последните дни преди капитулацията.
Имаше и кутия с пачка писма, които Турстейн Глене бе получавал от приятелите си, заедно с които бе лежал в концлагера "Грини"[18]. Бе ги чел всичките на Аксел. Няколко пъти и на Бреде, но предимно на Аксел, за да знае, че "свободата не се дава даром". Заедно с писмата в кутията се пазеха и карти.
Бе се случвало през летните вечери, след като полковник Глене се бе наседял достатъчно пред печката на терасата със своето уиски и своите солети, да бъде уговорен да се качи тук и да извади от кутията тези карти, на които бяха обозначени тайни маршрути и скривалище. "Не би трябвало да ви показвам това, момчета — бе мърморил той, въпреки че откакто немците бяха капитулирали, бяха минали вече двадесет и пет години. — Мога да кажа неща, за които съм се клел в живота си да не издавам никога." И все пак без излишни двусмислици бе описвал къщичките в пограничните краища, където се бяха крили след диверсиите. След като бяха взривявали фабрики, прерязвали телефонни кабели и помагали на бежанци да се прехвърлят в Швеция. Можеха да са еврейски деца, разкрити участници в Съпротивата или пък просто чудаци, които изведнъж изпадали в паника и бързали да избягат, въпреки че немците въобще не ги търсели. Баща им бе обозначавал с кръстчета сборните пунктове, бе рисувал с пунктирани линии по картите маршрутите за преминаване на границата, бе обграждал с кръгчета тайните скривалища и явки.
А след това Аксел и Бреде бяха играли на бежанци и водачи през границата или на борци от Съпротивата, организиращи смъртно опасни саботажи. Бяха спирали "Блюхер" в Дрьобакския пролив[19]и бяха преследвали "Бисмарк" и "Тирпиц"[20]в тесните фиорда.
Най-много обаче им бе харесвало да взривяват завода за тежка вода във Веморк[21]. Успяваха да запалят фитила в последния момент, точно преди Хитлер да успее да създаде атомната бомба, като не му достигаха само няколко литра от тази вода. Братята Глене успяваха да му попречат. Хитлер бе беснял, бе ги мразил повече от всичко на света и бе изпращал в Норвегия най-страшните есесовци, за да ги хване. Тогава близнаците бяха бягали в гората и се бяха крили в скривалищата, за които им бе разказвал баща им. Те се бяха местили от едно в друго, а по петите им ги бяха преследвали патрули с кучета и то толкова отблизо, че бяха чували кучешки лай и издаваните на немски, на най-ужасния от всички езици, заповеди. Дори и да бяха успявали да хванат единия от тях, другият винаги се бе изплъзвал, защото и двамата се бяха клели по-скоро да загинат, отколкото да издадат брат си.
Бреде така се бе вълнувал от тези игри, че после не можеше да спи по цели нощи. Понякога му бе хрумвало да събуди Аксел, за да потвърди верността на тази договорка: "Ти никога няма да ме издадеш. Аз никога няма да те издам".
Дори и когато не играеха, Аксел се бе чувствал отговорен за брат си, защото никой друг не би могъл да се справи с него. Всеки път, когато Бреде бе правил някоя пакост, родителите им бяха започвали разговор, че просто било невъзможно да го оставят вече вкъщи. Аксел разбираше, че това бяха празни закани, за да се вразуми Бреде, защото не можеше и да допусне, че можеха наистина да постъпят така… Бреде обаче не можеше да се вразуми. Седмица, след като бе застрелян Балдер, Бреде бе изпратен далече.
18
Концлагер "Грини" — немски концентрационен лагер в Норвегия, подчинен на подразделението на ЗИПО (Държавна сигурност на Третия райх) в Осло. Съществува от 1941 до 1945 г. Б. пр.
19
Германският тежък крайцер "Блюхер", участващ в операция "Везерюбунг" (9 април 1940-10 юни 1940), организирана от Нацистка Германия за превземането на Дания и Норвегия през Втората световна война, е потопен по време на нападението (на 9 април 1940) при фиорда Ослофиорд близо до град Дрьобак, от оръдията и торпедата на крепостта Оскарсборг. Б. пр.
20
"Бисмарк" и "Тирпиц" — германски линейни кораби, участвали във Втората световна война. Първият е потопен в хода на операция "Рейнюбунг", след като е повреден в сражението в Датския пролив (24 май 1941) и потъва (27 май 1941) на 400 мили от Брест, Франция, след битка с английска флота. Вторият действа край норвежкия бряг и е потопен на 12 ноември 1944 г. близо до норвежкия град Тромсьо. Б. пр.
21
Веморк — хидроелектростанция, разположена близо до град Рюкан, Норвегия. Заводът за тежка вода към нея е атакуван два пъти от норвежки диверсанти през 1942 и 1943, като вторият път е успешен. Б. пр.