Седяха с Марлен на дивана и играеха на компютърната игра "Празник в джунглата", когато около единадесет и половина се появи Бие. Тя се спря на вратата на хола, гледайки ги. Аксел все още беше по гащета и фланелка, а Марлен — по нощница.
— Ето къде сте били!?
— Не ни пречи, мамо! Не виждаш ли, че имаме работа?
— Ах, ето какво било? Така ли му казват сега!?
— А нима не знаеш, че за децата играта е същото, каквото е работата за възрастните?
— Ами да, сигурно си права. А баща ти? Той не е дете, във всеки случай, не съвсем.
— Татко си почива. Само аз работя.
Бие застана зад тях и известно време гледаше случващото се на екрана. След това се наведе и ги прегърна, и двамата едновременно, като се притисна до всеки с буза — до единия с лявата, до другата с дясната. Аксел протегна ръка назад и бръкна под халата на Бие, под който тя все още нямаше нищо.
— Много си добър! — прошепна тя на ухото му.
— Стига сте си шепнели! — протестира Марлен.
— Само казах на баща ти, че е добър.
— Пречиш му — оплака се дъщеря им. — Виж, заради тебе загуби живот. Да не би да му е добре заради това?
Бие я послуша и отиде в кухнята, откъдето извика:
— Чете ли вестника, Аксел?
— По диагонал.
Разтревожена, тя дойде при него с разтворения вестник:
— Видя ли, че е изчезнала жена в горския парк!
Той продължаваше да се бори с джойстика.
— Знаеш ли коя е тя? — попита го Бие. — Хилде Паулсен, моят физиотерапевт.
Чак сега я чу, стана от дивана и се приближи до нея.
Присвил очи, Аксел прочете заглавието, сочено от жена му.
Звънна на дежурния в полицията. Обясни за какво се обажда. На телефона бе извикана жена, говореща на ставангерски[22]диалект. Освен това гласът й бе необикновено силен.
— По кое време я срещнахте?
Аксел се замисли. Бе стигнал до езерото Бланкван около четири и половина. Ако се вземеше предвид спуканата гума, то му бяха трябвали около двадесет минути, за да се спусне до Улеволсетер. Бе погледнал часовника си чак когато бе стигнал до езерото Согнсван и това вече бе било в шест и петнадесет.
— И как ви се стори тя? Имам предвид, в какво настроение беше?
Аксел отдръпна слушалката по-далече от ухото си:
— Нищо особено. Бе в добро настроение.
Разбра какво искаше да разбере от него жената от полицията, но му бе трудно да повярва, че изчезването бе свързано по някакъв начин с душевното състояние на изчезналата. Жената бе със спортен екип и щеки за ходене. Бе се спряла, за да си поговори с него за техен общ пациент. Бе мислела за възрастния човек с болки в гърба, а не за самоубийство.
12
Рита наля кафето в чашките.
— Готвела се за разходка в горския парк — каза тя, режейки бисквитената торта, която бе изпекла през почивните дни вкъщи. — А след това никой не я е виждал.
Всеки петък, а понякога и в понеделник Рита носеше за обед някакво домашноугощениеи вече неведнъж Ингер Беата бе говорила с Аксел за това как да кажат на Рита, без да я обидят, че повече не могат да обядват баници. Аксел се посмя от душа на загрижеността и й предложи всеки да разчита на собствената си изобретателност.
— А някой от вас знае ли коя е тя?
— А защо трябва да знаем? — попита Ингер Беата, чиято уста бе пълна със салата.
Аксел знаеше, че тя иска да обсъди с него поведението на свой пациент, но разбира се, не искаше да го прави в присъствието на студентката. Щеше да му се наложи да надникне при нея в края на работния ден.
— И двамата я познавате.
Ингер Беата хвърли поглед на Аксел, който отклони своя.
— Казвай, Рита, не ни мъчи! — каза раздразнено тя.
— Хилде Паулсен е физиотерапевтът от центъра в "Майорстюа".
— Не може да бъде! — възкликна Ингер Беата.
Поглеждайки ту единия, ту другия, Рита им подаде чинията с бисквитената торта.
— Полицията мисли, че са я убили.
Аксел се обърна рязко към нея:
— А ти откъде знаеш?
— Дъщерята на една приятелка работи във "ВГ"[23]. Там знаят всичко по въпроса. Полицията мисли, че сигурно Хилде Паупсен е срещнала някого по време на разходката си или някой я е причаквал в гората.
Тя потрепери и чинията с бисквитената торта едва не се преобърна на масата.
Към четири в кабинета на Аксел влезе Мириам:
— Приключих с попълването на картоните.
Той продължи да работи мълчаливо.
— Идвам относно жената, чиято кола е блъсната отзад — напомни му момичето. — Има ли камшична травма в областта на врата?
— Днес ще погледна.
23
"ВГ" — "Верденс ганг" ("Verdens Gang") (норв.). "В хода на нещата". Популярен централен вестник. Б. пр.