14
Аксел хапна в кабинета си, продължавайки да работи. Трябваше да се справи с цяла купчина документи. През този ден трябваше да попълни няколко заявления за изплащането на болнични и четири направления за специалисти. В резултат на това така и преседя целия обед над купчината книжа и пакета с храна на бюрото си. Мириам бе болна. Това, във всеки случай, бе казала на Рита по телефона. Отначало той почувства облекчение. Не за пръв път практикантка проявяваше към него интерес, излизащ извън пределите на професионалното. Обикновено той нямаше нищо против. Веднъж-дваж бе бил толкова непредпазлив, че бе поощрявал такъв интерес, но никога преди не бе допускал развитие на отношенията… Мириам нямаше да се появи по-рано от следващата седмица. Някак си постепенно се прокрадна настойчивото желание да й се обади. Поседя, държейки в ръка мобилния си телефон, след което го остави настрана. Не трябваше да я докосва! Сигурно сега щеше да се случи отново.
През обедната почивка Аксел успя да се справи само с един болничен и щом само последният записан за този ден пациент излезе през вратата, превключи телефона си на гласова поща и отново се захвана с документите. Бяха дошли резултатите от изследванията за последните четири дни. Той си отбелязваше онези, в които имаше отклонения от нормалното. Като цяло те бяха незначителни или явни грешки. Някои обаче бяха сериозни. Имаше и един, който, докато го четеше, така и застина с хартиеното листче в ръка. Бе резултатът от биопсията на уплътнението в гърдата на Сесилия Давидсен. "Резултатът може да посочва стадий на инвазивен дуктален карцином[26].
Многобройни митози[27], грубаатипия[28]и метастаза[29]в сливиците. Не бе минала и седмица, откакто тази пациентка го бе посетила. Веднага му бе станало ясно, че туморът й е злокачествен, поради това се бе и постарал да направи така, че да отиде на мамограф още през същата седмица. За това бе важно да е в добри отношения с онези, от които зависеше това, а също така и да притежава славата на опитен терапевт.
Отвори картона й и намерил номера на телефона й, вдигна слушалката. В другия край на връзката звънна детско гласче.
— Извикай, моля те, майка ти — помоли той.
— А ти кой си?
— Аз съм… е-е-е… трябва да й кажа нещо.
Детето — чуваше, че е момиченце, бе връстница на Марлен — извика майка си. Аксел затвори телефона.
Докато се возеше в таксито, пред мисления му поглед изплува отново образът на Мириам. На бузата й, точно под ухото, имаше малка бенка. И още една, подобна на нея, на шията от същата страна. Когато слушаше, веждите й неочаквано политаха нагоре и трепнали веднъж-дваж, се спускаха на мястото си. Хвърли поглед на часовника си, без да е сигурен дали щеше да успее да намине при майка си в болницата, преди да се качи на ферибота. "Трябва да се научиш да отговаряш за постъпките си, Аксел." Според баща му на света имаше само един истински грях.
Съдията от Върховния съд Турстейн Глене бе виждал толкова много хора, които бяха крали, лъгали, убивали. "Единственият истински грях е лъжата, Аксел. Всичко останало може да бъде простено, ако си признаеш и си платиш за извършеното. А когато лъжеш, тогава и загиваш. Защото се поставяш извън обществото. Именно това Бреде не е в състояние да разбере."
Аксел помоли шофьора да почака и се приближи до дворната врата. Давидсен имаха голяма градина с ябълки и малинови храсти по края, а фасадата на къщата бе обвита с повет[30]Той звънна на вратата и чу как залая куче, а някой извика отвътре. Веднага след това вратата се отвори. На прага стоеше момиченце с две тънички плитчици и розово чипо носле. Аксел се сети, че сигурно то бе вдигнало телефона, когато бе звъннал преди двадесет минути. То държеше за нашийника кокер шпаньол — малък като пале.
— Трябва да поговоря с майка ти.
То го погледна изплашено. Кучето също изглеждаше изплашено, защото се изтръгна от ръцете на момиченцето и избяга.
— Ти се обади по телефона — каза то, без да сваля поглед от него.
Той кимна.
— А след това изчезна, защото, когато мама дойде, отсреща нямаше никого.
— Стори ми се по-добре да дойда лично и да поговоря с нея — каза той.
В този момент зад гърба на дъщеря си се появи Сесилия Давидсен. Бе с очила, а косата й изглеждаше още по-черна, отколкото миналия път. В ръцете си държеше книга — учебник по аритметика за началните класове, забеляза той. Когато го позна, зениците й се разшириха, а лицето й се изопна пред очите му.
27
Митоза — процес на равномерно разпределение на генетичния материал на майчината клетка в две дъщерни клетки. Б. пр.
29
Метастаза — разнасянето на рака от мястото на първоначалното му възникване на други места в тялото. Б. пр.