Викен спря погледа си на лицето й. Досега му се бе налагало да работи с нея не повече от два пъти. Тя бе малко над тридесетте.Без съмнение повечето биха я нарекли красавица, реши той. Разбира се, че лицето й бе и женствено, и симетрично, и всичко останало. Може би не бе много интригуващо, но тялото й бе определено апетитно, което не можеше да се скрие от светлосивия костюм от панталон и къс втален джемпър. Трябваше само да се избави от пет-шест излишни килограма, приключи равносметката Викен. Най-приятното в нея бе, че бе естествена такава, каквато беше. Той не жадуваше за близък контакт с никоя сексбомба, не и на работа във всеки случай, защото от това щяха да възникнат купища проблеми.
Началничката на отдела за разследване на насилствени престъпления, старшият полицейски инспектор Агнес Финкенхаген не създаваше никакви проблеми в общуването в този смисъл. Тя бе слаба върлина на неговата възраст с крив нос и свити устни. Нина Йебсен бе задала въпроса си към нея. И устните на Финкенхаген се бяха свили още по-плътно. Викен отдавна си бе изяснил, че това бе опит на началничката да изглежда властна.
— Вече показахме местопрестъплението на специалист по дивите животни — каза тя. — Той потвърди изводите, до които бяхме стигнали и ние — усмихна се за миг на Арве Нурбак, който седеше зад масата срещу нея. — А именно, че нараняванията по тялото на убитата жена, Хилде Софи Паулсен, съответстват на такива, каквито може да нанесе мечка.
Докато тя обясняваше, Викен си придаде отпуснат, безразличен вид. Случаят бе воден правилно и тя го бе похвалила на съвещанието. Добре, че се бе сетил да покаже мястото, където бе открито тялото, на Арве Нурбак. Инспекторът имаше опит с поставянето на радиомаркери на мечки и бе успял със същата сигурност, с която го бе направил и извиканият специалист, да идентифицира както нараняванията по тялото на загиналата, така и следите на животното. След като тялото на жената бе намерено, те бяха успели веднага да поемат контрола върху случая и с единен фронт да отблъснат напора на пресата. Викен бе припомнил ненатрапчиво на Финкенхаген, че той бе препоръчал Нурбак, когато последният бе подал молба за работа в отдела им, и очевидно благодарение на това, едва напуснал студентската скамейка, бе изпреварил по служба хора с голям стаж.
— Щом го е направило животно, сигурно можем да го проследим — предложи младшият полицейски инспектор Сигмундур Хелгарсон, кимвайки по посока на Нурбак. — От нас не само Арве може да ловува.
— Чудесно, Сиге — обади се неизразително Викен. — Ти, разбира се, си ходил от малък за лов на бели мечки.
— Нима в Исландия има бели мечки? — поинтересува се Нина Йебсен.
Финкенхаген вдигна двете си ръце:
— Зарежете глупавите шегички. Това е голяма трагедия, много особен случай и изглежда, че през цялата следваща седмица няма да слезе от първите страници на вестниците.
Все още нямаме данни за причината за смъртта, но засега няма и договорка да проведем съвещание относно предаването на случая на друг отдел. Да се надяваме, че с това ще се заеме службата за спешни повиквания, а не ние.
Ако Викен бе сигурен в нещо, то това бе, че тя се надяваше именно на това. По една или друга причина тя вече бе интервюирана от вестниците "ВГ" и "Дагбладет", а днес я очакваше и среща със служителите от телевизионния канал ТВ-2. Униформата й бе идеално изгладена и може би бе прекарала първата половина от деня във фризьорския салон, за да приведе в приличен вид "гривата" си, ако й бе останало време за това. "Никой отначалството не се съмнява в лидерските ми качества — помислиси Викен. — И не само в професионалните, но също така и в умението ми да ръководя хората." Бе напълно ясно, че Финкенхаген бе получила началническата длъжност, за която бяха претендирали двамата, по съвсем други причини. Той й се усмихна обезоръжаващо: "Наслаждавай се на живота, Послушната, докато имаш възможност."
Арве Нурбак стана от стола си. Благодарение на кафявите си очи под русия си бретон, едър и закръглен, той изглеждаше мек и предпазлив човек, но Викен знаеше, че когато трябваше, инспекторът можеше и да е достатъчно рязък. Нина Йебсен, че и Финкенхаген, щом ставаше въпрос за това, се държеше другояче в присъствието на Арве, като се движеше по друг начин и гласът й се извисяваше с една октава по-високо. Той обаче не се интересуваше от това.
— Сигурен съм, че случаят не е от компетенцията на Комисията за защита на дивите животни — каза Нурбак.
— Така ли? — попита Финкенхаген. — И защо?
Като че ли той обмисли отговора си, преди да продължи:
— Ами от следите там, в гората. Те са доста пресни.