— И това ли можеш да определиш, Ястребово око[34]? — ухили се Хелгарсон.
— Престани, Сиге! — скастри го Викен. — Нека Арве се доизкаже.
— Паулсен се издирва от седмица и половина — отбеляза Нурбак, — но следите, които видяхме, не са толкова стари.
— С други думи казано — каза Викен, който бе обсъдил вече това с Нурбак, — в този случай още нищо не е ясно. Хайде да не забравяме да отделяме зърното от плявата! И между другото, който от присъстващите вярва, че из горския парк на "Нурмарк" броди мечка стръвница?
Началничката на отдела Финкенхаген премигна два пъти:
— Да изчакаме заключението на съдебните медици. — Викен прикри усмивката си. Знаеше, че тя прибягва до такива клишета, когато не можеше да каже нищо по същество.
18
До началото на приемното време оставаха четиридесет и пет минути. През това време, преди да дойдат първите пациенти, Аксел Глене успяваше да отхвърли доста работа — да прегледа пощата, да допише направленията към специалистите. Той включи компютъра си. Докато го чакаше да "загрее", прелисти още веднъж "Афтенпостен". "Изчезнала жена е намерена мъртва" — бе отпечатано на първата страница. "Трагична случайност — прочете той подзаглавието. — Лежала в гората седмица и половина." Остави вестника настрани. Отвори плика на писмото от хирургичното отделение. В писмото се съобщаваше датата, за която бе определена операцията на Сесилия Давидсен. Не бяха се забавили с отговора и не му се бе наложило да им напомня за това. При такива резултати никой не се съмняваше, че трябваше спешно да се оперира. Аксел изведнъж си спомни, че я бе видял насън. Бе отворил вратата на къща, която бе познал. Вилата във "Виндерн". Просто бе влязъл, без да позвъни, и толкова. Вътре бе тъмно, но му се бе сторило, че чува звуци, разнасящи се от втория етаж — женски стон. "Не трябваше да идвам тук" — бе се появила мисъл в главата му, докато се бе изкачвал по стълбището. Някой го бе следвал по петите, но Аксел не бе в състояние да се обърне.
Прегледа списъка на пациентите, записани за днес. Трябваше да приключи до четири. Предишната седмица не бе посетил майка си. Не бе я виждал от деня, в който го бе объркала с Бреде.
В електронното издание на списание "Ланцет" намери обновена версия на статията за камшичните травми в областта на врата. Искаше да се подготви, колкото се може по-добре за ръководенето на работата на Мириам, на която бе даден пациент за самостоятелно лечение от нейна страна. Ако момичето се появеше днес… Надяваше ли се, че още е болна? За да не му се налага да казва нищо за посещението в апартамента й миналия понеделник? Или пък да обърне всичко на шега? Или пък да поиска прошка? Може би затова не се бе мяркала тук през останалата част от седмицата.
В девет без двадесет той чу как Рита отключва вратата на регистратурата. Изчакал малко, той отиде при нея.
— Нова седмица, нови възможности — каза тя, но това не прозвуча много убедително.
— Чу ли новината? — разбра той.
Рита кимна:
— Не съм чувала нищо по-ужасно, Аксел. Представи си само — мечка!
Веждите й подскочиха нагоре.
— Мечка ли?
— Не я ли прочете дотам? — разбърза се тя и му бутна под носа "ВГ".
Половината от страницата бе заета от заглавието: "Разкъсана от мечка в горския парк". Останалото място бе отделено за неясна снимка — облечени в бяло фигури, наведени над проснато на земята тяло.
— Само на "ВГ" може да им хрумне такова нещо, Рита. Та това е невъзможно! Във всеки случай у нас, в "Нурмарк".
— Прочети я тогава сам и както трябва. Полицията не се съмнява по въпроса.
Той прелисти всичките десет страници с материалите по случая.
— Срещнах я онзи ден. Точно преди да изчезне.
— Какви ги приказваш? А защо не си казал нищо за това?
Той надникна в приемната, където на стола вече се бе настанил първият пациент — пенсионер, познавал Турстейн Глене.
— Много неща ми се струпаха, Рита.
Чу че Мириам заговори Рита до регистратурата. Скоро след това по коридора прозвучаха стъпките й. Тя мина покрай вратата му, отвори тази на кабинета на Ула и влезе вътре. Аксел отвори картона на подполковника от резерва и прегледа лабораторните изследвания. В сравнение с миналия път хемоглобинът му бе паднал. Стъпките й се приближиха отново. Той се съсредоточи върху резултатите от кръвния анализ на пациента. На все още открехната врата се почука. Той се изкашля, но не успя да каже нищо, преди Мириам да влезе. Прегледа файла до края, до окончателните резултати и едва след това вдигна поглед към нея. Тя се опря с гръб на вратата. Под престилката бе все още с потничето с името й.
— Какво, кошът с мръсното бельо още ли е пълен? — усмихна се той и добави, неуспял да се ужаси от коментара си: — Оздравя ли вече?
34
Ястребовото око — персонаж от комиксите "Отмъстителите" на американското издателство "Марвъл Комикс". Б. пр.