— Тук винаги е тихо и спокойно — каза старшата медицинска сестра. — Тура спи, а Освалд си седи в стаята. Сутринта ги изми и облече нощната дежурна. Ще си сама с тях до обед, а след това ще дойде Осе Берит, така че до края на работния ден ще работите заедно.
Сигни закачи палтото си в шкафчето и седна на дивана.
— В девет трябва да се дадат лекарствата на Освалд — напомни и Мете Мартин. — Само не включвай радиото. От цялата тази говорилня той се изнервя толкова, че се нахвърля върху всички като мечка стръвница.
— Не само той е такъв! — възкликна Сигни. — Чу ли за случая, в който мечка изподрала възрастна жена! И то само на няколко километра от "Карл Йохан[35]", главната улица на столицата и кралския дворец.
— Направо е ужасно! — закима старшата медицинска сестра. — Дори е трудно да се повярва в това.
След като тя си тръгна, Сигни почука и влезе при Тура. Тук се следеше строго да не забравят да чукат на вратите, въпреки че Тура не можеше да отговори, а и сигурно не разбираше защо бе цялото това чукане. Мете Мартин бе подчертала, че във всеки случай трябва да се проявява уважение към живеещите там, и това се бе харесало на Сигни. Не можеше по никакъв начин да се каже, че Тура бе изтеглила печелившия билет в този живот, защото бе родена с вродена патология, поради която мозъкът й не можеше да се развива, както трябва. Странно бе, че още бе жива. Майка й, наркоманка, бе продължила да се боде и дори когато бе била бременна с Тура, поради което вероятно бяха и всичките й проблеми. През всичкото време, през което Тура бе живяла в Рейнколен, никой не я бе посетил нито веднъж. Нито една жива душа извън стените на този комплекс не се интересуваше от съществуването й. На Сигни невинаги й бе било лесно в живота, но когато гледаше това същество, което в момента обличаше, тя усещаше, че имаше за какво да благодари на този живот. И след като Тура вече бе седнала на стола си, измита и сресана, Сигни я изкара в коридора и спря инвалидния стол пред огледалото.
— Всички тук се притесняваме за тебе, Тура! — каза ласкаво тя.
Тура размърда челюсти, сякаш се смееше и издаде някакъв звук. Това означавало, че се радвала, казваше Мете Мартин и Сигни се усмихна, погали я по главата и самата тя също изпадна веднага в добро настроение.
Трябваше скоро да отиде при Освалд. Мисълта, че ще й се наложи да се справя сама с него, цяла нощ не й бе давала покой. Освалд, който бе със Синдром на Даун[36], трябваше — аха-аха — да стане на тридесет години. Освен всичко останало при хормоните му имаше пълно объркване и той бе израснал почти два метра. Колкото и необхватен да беше обаче, умът му бе като на тригодишно дете, което почти не може да говори. Мете Мартин я бе уверила, че бил кротък като овчица и никога не би създавал проблеми на никого.
Сигни събра смелост и отвори вратата на стаята му:
— Здрасти, Освалд! Не искаш ли да похапнеш?
Той измуча нещо и стана толкова рязко, че тя отскочи две крачки назад.
— За ръчичка — каза той и й подаде лапището си.
Осе Берит Нюторпет се оказа висока и яка жена на около шестдесет години с малка кръгла устичка, като на шаран, и бяла коса, събрана на кок. Дойде на работа точно в дванадесет, извади от найлонова торбичка мъхнати чехли и пъхна краката си в тях.
— Ама че е студен подът тук! — отбеляза тя, докато влизаше, поклащайки се, в стаята.
Бе трудно да не се съгласиш с нея.
Изкъпали Тура, двете санитарки успяха да приседнат на диванчето и да си поемат дъх.
— Някак си е тъжно да живееш тук, когато никой не те посещава — отрони Сигни и изгледа Тура.
Осе Берит изпръхтя:
— Майка й се е шляела с години по улиците. Нали не мислиш, че такава ще започне да се грижи изведнъж? Поне баща й обаче е знаменитост.
— Наистина ли? — изуми се Сигни. — Знаете ли кой е той?
Осе Берит сви рамене:
— Различни слухове се носят.
Явно не жадуваше да се разпростре по темата, а може би искаше да запази разказа си за по-подходящ момент. Тя включи радиото, но понеже наближаваше времето за новините, на Сигни й се наложи да й напомни, че старшата медицинска сестра е помолила да не слушат новините.
— Заради онази, която са я убили — каза тя, понижавайки глас. — Мете Мартин казва, че Освалд просто полудявал, щом чуел за това.
35
Карл Йохан — Жан Баптист Жул Бернадот (1763–1844). Наполеонов маршал, крал на Швеция и Норвегия (1818–1844) под името Карл XIV Йохан. Основател на династията Бернадот. Б. пр.
36
Синдром на Даун — вид генна мутация при хората, при която деформацията на цялата или части от 21-вата хромозома, се изразява в поява на трета хромозома в 21-вата двойка. Успоредно с типичните за болестта симптоми на телесни аномалии се наблюдава и намаляване на способностите на възприемане, което може да доведе до умствена изостаналост. Б. пр.