Осе Берит изключи радиото.
— Аха, наиграха се гражданчетата! — каза тя и сви устни. — Сами са си виновни, защото сами са си подложили динена кора. Може би поне сега ще разберат какво е да живееш, когато около стените на къщата ти бродят диви животни. Може би поне ще има някаква полза от това.
Сигни не отговори. Тя по никакъв начин не можеше да възприеме случилото се като нещо полезно. Убитата жена бе само с две години по-възрастна от нея.
— Само да беше чула какво каза моят вчера, когато чу новините — не преставаше Осе Берит. — По-миналата година разкъсаха четири от нашите бременни овце. И да се жалваш, и да не се жалваш — полза никаква. Защото, видите ли, не трябвало да се тормози бедното мече — дори гласът й затрепери. — Не закачайте дивите животни! А за това плащаме ние, за които развъждането на овце е и хлябът, и работата — поклати многозначително глава тя. — Ето обаче какво ще ти кажа, Сигни — понижи тон тя. — Ако хората бъдат окончателно докарани до там, то могат да натворят такива неща, каквито не би трябвало.
Сигни зяпна от учудване:
— Нали не мислиш, че някой от местните би могъл да е замесен?
Осе Берит сви още по-плътно устните на рибята си устичка и прокара пръст по тях, сякаш затваряйки цип. Две минути по-късно обаче отново се върна на своето:
— Не можеш да си представиш колко ядосва това някои. Тук при нас, във фермите, народът просто кипи. Колко години сме принудени да се примиряваме с това. А ето че сега, мисля си, сметката ще е друга. Добре де, нека мечката си ходи, където иска, но и нека тогава да се развлича навсякъде, а не само тук, в планините. Да видим тогава колко ще продължи това.
Изведнъж на вратата се показа Освалд. Брадичката му бе толкова недоразвита, че от ъгълчетата на устата му постоянно се точеше слюнка.
— Освалд хваща мечето!
Той се удари с юмрук по гърдите и на лицето на Осе Берит веднага се появи угодническа усмивка:
— Да, ти би могъл, Освалд, защото си толкова силен! — а на Сигни каза: — Добро момче ни е, Освалд. Има обаче и черни дни. Тогава е най-добре да бъде оставен на спокойствие. Това е от онова, което е преживял в детството си.
— Как така? — полюбопитства Сигни.
— Държали са го на тъмно, бедничкия — започна Осе Берит, — докато не го отнели от скапаните му родители. Бащата на Освалд бе мръсник от самото начало. Можеш да си сигурна в това, а аз бих се подписала под тези си думи, защото го познавам от първи клас. Не бих искала да попадна на такъв звяр. Всеки ще ти го каже — поклати глава тя. — В края на краищата се свърза с една градска мома, която някакъв вятър довея тук, в пустошта. Тя обаче си намери друг и се смота при него, а детето му го тръсна на него. Е, тогава той съвсем откачи. Наложи му се да продаде фермата си заради дългове. Отиде да живее в гората, в къщичката, която имаха там, и взе детето със себе си. Сами се мотаеха там, докато той търкаше панталона си при друг пияница, в Холтет, и пропиваше умишлено остатъка от собствеността си.
— Нали обаче Освалд е можел да се изгуби в гората?
— А ти само чуй какво измислило татенцето му! В мазето на къщичката оградил ъгълче с железни решетки и заключвал там Освалд, когато излизал от вкъщи.
Сигни опули очи. Бе й тежко да слуша за Тура, чиято майка бе наркоманка и бе провалила живота й, но това бе по-ужасно.
— Възможно ли е такова нещо!? В мазето го държал? Като някакво животно?
— Поради това и не трябва да му се досажда, когато го хванат дяволите. Ние не знаем какво се случва в чутурите на такива като него. Нали така, Освалд?
Освалд засия и още веднъж се удари с юмрук по гърдите:
— Освалд хваща мечето!
21
Най-близката седалка до вратата на полупразния вагон на метрото бе свободна и Аксел можа да остави велосипеда си и да седне до него. Времето се бе прояснило и бе станало по-топло, така че — въпреки влагата — изглеждаше сякаш още е лято. Това бе хубав подарък за любителите на топлото време и бе напомняне за онези, които не понасяха горещините.
Той отиваше в горския парк всеки четвъртък, само че през зимата със ски, а не с колело. Това бе един вид промяна по средата на работната седмица и той винаги я очакваше с радост. Този ден обаче трябваше да е по-различен от останалите. С усилие на волята си той прогони мисълта за това и извади от раницата си броя на "Дагбладет", който бе успял да купи на станцията. Случаят с мечката още не бе слязъл от първите страници. Преди два дни във вестника пишеше, че всичките свидетели щели да бъдат разпитани отново, но все още не го бяха викали. Началничката на отдела за разследване на насилствени престъпления към полицейското управление в Осло с фамилията Финкенхаген бе излязла с изявление. Случаят бил приоритетен, твърдеше тя, но не бе могла да отговори ясно на въпроса дали полицията предполагала, че в непосредствена близост до столицата се развъждали мечки. И не бе последвала никаква препоръка хората да не се разхождат сами из горския парк. Само това и липсваше! В каре по-долу на същата страница, той видя изброяването на фактите. Последният път, когато със сигурност можело да се твърди, че в "Нурмарк" била забелязана мечка, бе преди повече от петнадесет години, но мечешки следи били намирани и в края на деветдесетте години. В Скандинавия мечката живеела на свобода максимум до 25–30 години. Дължината на тялото на възрастна мечка стигало до 150–280 см, а тежестта й — до 100–350 кг.