Колко лекари щяха да си направят труда да дойдат лично в дома й и да й кажат какво се е случило? Глене бе един от малцината, на които не им бе все едно. Не му бе все едно, че тя щеше да умре. "Мамо, не умирай!" Бяха изминали девет дни. Той бе съвсем различен, отколкото в кабинета си на "Бугстадвейен". Отначало тя бе искала лекарят й да е жена или възрастен мъж. Аксел Глене бе по-млад от нея. И все пак, свикнала с него, тя бе разбрала много бързо колко й бе провървяло. Той можеше да направи така, че тя да се отпусне. Бе висок и силен и сякаш нищо не можеше да му се опре. Миналата седмица обаче, когато бе дошъл в дома й, се бе държал неуверено и едва ли не объркано. Бе дошъл, защото бе искал да поговори с нея лично, очи в очи. Бе дошъл да й каже, че тя щеше да умре. Тя вече го знаеше. От времето, когато бе усетила, че бучката расте. И все пак не бе могла въобще да разбере защо той стоеше там, пред вратата й. А Бенедикте бе разбрала. Преди да заспи през онази вечер, тя бе казала: "Мамо, не умирай!" И вместо да й бе казала: "Няма, мъничката ми, няма да умирам още дълго време", тя се бе разплакала. Бенедикте се бе опитала да я утеши с всички сили. Когато по-късно вечерта обаче се бе върнал Хендрик, тя седеше на дивана, гледаше право пред себе си и нямаше сили да каже каквото и да било. Не се бе осмелила. Ако му бе казала за това, всичко това щеше да придобие реалност. И тя щеше да осъзнае, че е истина.
Бе отишла в болница "Улевол" през втората половина на деня. Бе разговаряла дълго с медицинската сестра. В края на краищата се бе появил и хирургът, който трябваше да я оперира. "Вие ли сте Сесилия Давидсен?" Така й се бе искало да му отговори с "не", да му изкрещи, че му трябва друга жена. Не бе имала обаче друг изход. Лекарят я бе предразположил към себе си, защото бе съвсем ясно, че е много зает, но все пак бе намерил време да поговори с нея. И на него обаче му бе ясно, че това не можеше да завърши с нищо добро. Не бе казал, че — видите ли— тя ще се справи с това. Бе казал: "Нека бъдем реалисти. Ще направим всичко възможно, но е трудно да се каже доколко ще помогне то".
Бе й дал болничен. Тя съжаляваше, че се бе съгласила да седи вкъщи и да чака с всичките онези мисли, от които нямаше къде да избяга. Всеки път, когато се опитваше да ги прогони, те я завладяваха с нова сила. Хокон бе вече на осемнадесет. Той щеше да се справи. "Да се справи ли? Та той е значително по-силно привързан към тебе, отколкото иска да покаже." Той обаче щеше да се справи.
Трябваше да мисли за Бенедикте, която щеше да прекара остатъка от детството си, цялото си юношество и цялата си младост без майка. Щеше ли Хендрик да се съгласи да се премести на по-ниска длъжност? Да се заеме с по-малко сложна работа? Не можеше да си го представи. Той щеше да поиска помощ от майка си. Тя все още се държеше напълно, въпреки че не бе толкова чевръста, както едно време. Или щеше да се обърне към сестра си. Да й даде да отгледа детето. Мисълта, че Бенедикте щеше да расте при сестра му, я принуди да се спре и да се хване за стълба на уличната лампа. Прилоша й. А ако Хендрик си намереше друга? Каквото и да бе, само Бенедикте да не се озовеше при зълва й.
Тя тръгна по кейчето и застана там, вглеждайки се в тъмната далечина на изкуственото езеро. Не бе плакала от онази вечер, когато бе седяла на леглото на Бенедикте и я бе галила по косата: "Няма, мъничката ми, няма да умирам още дълго време".Чу стъпки по чакъла, които бяха малко встрани. Приближаваха се. Не можа да се насили да се обърне.
23
Рита звънна по вътрешния телефон в три и петнадесет:
— Нали не си забравил, че днес ще си тръгна по-рано, Аксел?
"Забравих, разбира се."
— А Сесилия Давидсен дойде ли? — попита на свой ред той.
— Не. За тебе в момента няма никого. А след това е само Солвейг Лундвал, в три и половина.
— А Давидсен не се ли е обаждала?
— Във всеки случай не съм приемала никакви съобщения, а и бележки не съм виждала.
Аксел се замисли. Операцията на Сесилия Давидсен бе определена за следващата сряда в болница "Улевол". Добре щеше да я консултира и прегледа, преди да влезе в болницата. А ако не бе пожелала да дойде, защото той я бе посетил в дома й? Бе нахлул в собствената й къща с такава новина. И досега не можеше да забрави изплашените очи на дъщеря й, която бе отворила вратата и го бе пуснала вътре.