Тя не отговаряше, а след това подхвърли:
— Е, по дяволите, с тебе съм, но само, ако вземеш кола.
— Мангизите свършиха.
— Ти к’во, да не си мислиш, че ще се помъкна пеша чак до "Скьойен"? Посред нощ, при това?
Той се оригна и я помъкна към паркинга:
— Тогава ще ти се наложи да преспиш в парка.
Тя се спря като закована:
— Аз сериозно, Йорген. Вече е два часа през нощта.
— Не е толкова далече, че да не се върви. Имам и марихуанка вкъщи. После можеш, ако щеш, цяла седмица да къртиш.
Жената изстена, но му позволи да я издърпа по-навътре по алеята.
— Трябва да отида в храстите — съобщи тя.
— Ами, давай.
Той се спря и се облегна на ствола на едно дърво, като извика след нея, когато тя се скри зад едно хълмче:
— И к’во? През целия ли парк трябва да се влачиш, като ти се е припикало? Тук вече няма никого… А дори и да имаше някого, на кого, по дяволите, ще му е интересно да се пули на голия ти задник?
— Аз не съм по малка — промърмори тя. — Друго ме напира.
— По дяволите, Мили, понякога просто ми се гади от тебе!
Той стоеше и се мръщеше, опитвайки се да види нещо в тъмното. В един момент му се стори, че огромното дърво се е вкопчило в него и не го пуска. Притисна бузата си до грапавата кора. От другата страна на плиткия дол едва се виждаха очертанията на кулата за скокове във вода. Веднъж бе скочил от петте метра. През лятото, когато бе станал на девет, а може би и на десет години. Ех, да можеше да се надруса. А след това, можеше, да изчука и Мили, стига още да му се искаше. Само че първо тя да се подмиеше. По дяволите! Да седне да сере посред нощ в парка "Фрогнер"! Що за жена бе, на кого можеше да му влезе такова в чутурата? С тази Мили винаги бе така— ако си навиеше нещо, не е важно какво, то го бачкаше на мига. И не можеше и да заекнеш да поизчака малко.
Тя запищя ужасено и продължително. Често пищеше, но никога както сега. Първата му мисъл бе да драсне оттам. Нямаше вече сили да търпи всичките фокуси на тази жена. Нещо в писъка й обаче го спря и го принуди да се приближи до края на гората.
— К’во става там, при тебе? — извика той.
Виждаше как тя се катереше по склона. Той слезе непохватно няколко крачки и й подаде ръка. Панталоните й се мотаеха около бедрата, а белият й задник направо светеше в тъмнината.
— Мамка ти, Мили! — излая той, но гласът му затрепери.
Тя стигна догоре и се притисна в него.
— Долу, там… — проплака тя. — Там лежи нещо. Аз го докоснах…
25
В три часа и двадесет и пет минути полицейският инспектор Ханс Магнус Викен пъхна в устата си остатъците от кексчето и пресече площад "Александер Шелан" на червено. Не бе гладен, но когато го вдигаха посред нощ, трябваше задължително да напълни с нещо стомаха си, за да няма киселини. А ако това се случеше, болката щеше да го мъчи цяла сутрин, че и през целия следващ ден.
По пътя той се настройваше за работа, като се стараеше да подреди мислите си. Какво трябваше да се направи най-напред, когато пристигнеше на местопрестъплението; какво да търсеше и на какво да обръщаше внимание. Това систематизиране му се удаваше лесно. Запазваше хладнокръвие, когато наоколо всичко кипеше, както сега. Допи остатъците от кафе от чашката, която бе успял да си вземе от бензиностанцията заедно с кексчето. Всичко наоколо кипеше. Пресата вече била на мястото, бе го предупредил дежурният по спешните повиквания. Бяха вече там и знаеха всичко, което се отнасяше за предисторията на случая. Можеше ли обаче да се очаква нещо друго? Трупът бе намерен, можеше да се каже, в самия център на града. Ако се изхождаше от полученото от Викен описание, находката можеше да има отношение към случая за издирването на изчезналата жена. В четвъртък вечерта му бе звъннал дежурният за града. Изчезналата бе обявена за издирване. Жената не се бе прибрала вкъщи, във вилата в район "Виндерн". Била сериозно болна и очевидно била депресирана. Роднините й се опасяваха, че би могла да посегне на себе си. Според всички признаци там не намирисваше на престъпление. Той обаче бе помолил да му съобщават за всички изчезнали хора.
След онази находка в горския парк не само той не можеше да се отпусне и за минутка, очаквайки нещо подобно.
Над парка "Фрогнер" кръжеше вертолет. Или бяха от "ВГ" — и изглежда, че бяха те — или бе една от телевизионните компании. Той паркира по-близо до платното. Бе се събрал повече народ, отколкото бе очаквал. Големите вестници, разбира се, но освен тях имаше и два снимачни екипа — един от канала ТВ-2, а на униформите и оборудването на втория той не видя никакви щампи. Провря се през тълпата и прекрачи ограждащата лента, която бе опъната в далечния край на паркинга.
Там имаше два статива с микрофони, можещи да улавят човешка реч от сто метра разстояние.