— По-малко от денонощие… — повтори замислено Викен. — Бих предположил, че следите от животното до изкуственото езеро са оставени едновременно с появата на загиналата там.
Той допи остатъка от кафето си.
— С чуждите трябва да сме нащрек, по дяволите. Извинявай за израза, Нина, но ти си толкова млада и чиста.
Тя се ограничи с това да поклати потиснато глава.
— Но тук, сред свои, можем да демонстрираме изобретателността си — продължи той. — Да, ние просто сме принудени да го направим, по дяволите! И така, установено е, че по тялото на Хилде Софи Паулсен има следи от нападение от страна на мечка. Ако не се брои Шпицберген[38], то по останалата територия на Норвегия мечките заплашват крайно рядко живота на хората. А тук — ето ти тебе — ние намираме тази втората, Сесилия Давидсен, нараняванията по тялото на която повтарят съвсем точно онези, които сме открили по Паулсен! И това обаче не е всичко, защото в парка "Фрогнер" намираме следи от животно, които съвсем точно съответстват на следите, открити в "Нурмарк"! Някой от вас може ли да си представи, че мечето се е разхождало из центъра на Осло?
Той разтвори уста. Нина не можа да разбере, дали се усмихваше, или изобразяваше животинско озъбване.
— Трябва да се помисли и за други версии. Сиге, нали докато си растял, най-близък твой съсед е била бяла мечка?
Исландецът се изхили нервно, защото шегата на Викен не му се стори удачна.
— Би могла да е избягала отнякъде.
— От резерват за мечки ли? Най-близкият до нас е в Халингдал[39], на повече от сто и петдесет километра оттук. Нали не би могла да пристигне с автобус?!
Хелгарсон завъртя очи, но Нина Йебсен видя, че Агнес Финкенхаген едва сдържаше усмивката си.
— Има хора, които държат в домовете си диви животни, въпреки забраната — предположи началничката на отдела.
Викен цъкна няколко пъти с език:
— Случвало ми се е да чувам за боа в квартира под наем и дори за гущери от Амазонка, показващи неочаквано главата си от тоалетната чиния на съседите, но чак пък мечка в спалнята! Други предположения? Арве, нали ти познаваш дивите животни? Можем ли да изключим това, че в парка "Фрогнер" е имало мечка, или не можем?
Арве Нурбак се огледа наоколо и на Нина й се стори, че погледът му се спря за минутка на нея.
— Мечката страни от хората — заяви твърдо той. — Невъзможно е да си представим, че изведнъж ще се появи в град. Във всеки случай не и по своя собствена воля.
— А какво означава "не и по своя собствена воля"? Може ли някой да я докара и да я пусне тук?
Нурбак сви рамене:
— Или е това, или пък може жертвата да е преместена, след като е била одраскана от мечешки нокти.
Викен кимна:
— Под ноктите на Хилде Паулсен е намерена мазилка, с която може би са били измазани стените на някакво мазе. И тялото може да е било подхвърлено в горския парк. Нали обаче там е имало и следи!
Арве Нурбак почука с химикалката по лист хартия, сякаш предаваше съобщение с морзовата азбука:
— Точно за това си мислех. Всяка следа очевидно е оставена от мечешка лапа, но сякаш всичките тези следи са от задни лапи. Тоест звярът би трябвало да е ходел през цялото време на задни лапи.
— Както в цирка — коментира Викен.
Нурбак ги удостои с усмивка:
— Мечката може да се изправи на задни лапи, когато усети евентуална опасност. Прави го, за да вижда по-далече и по-добре да усети миризмата на опасния обект. Понякога това изглежда така, сякаш тя танцува. Щом само реши да нападне обаче или пък обратното — да избяга, тя веднага се отпуска на всичките си четири лапи. Тук има още нещо, а именно че някак си странно се е движила. Следите са оставени върху участък с дължина от около двадесетина метра, след което се губят във водата. Поставяла е обаче много близко една до друга лапите си. Освен това не е открита нито една следа по-нататък по брега или пък от другата страна. Къде би могла да се дене?
Въпросът така и остана да виси във въздуха, когато след две минути оперативката приключи.
Нина Йебсен преглеждаше още веднъж всичките документи със свидетелските показания по случая за изчезването на Паулсен. Най-внимателно препрочете показанията на мъжа, който бе открил тялото. По-точно — неговото куче го бе направило. Петнадесет души бяха потвърдили, че бяха видели Паулсен в горския парк в деня, когато бе изчезнала. Йебсен си записа имената им в бележника си. Последният, който я бе видял и бе сигурен, че не се е припознал, бе лекарят Аксел Глене, който сам бе звъннал в полицията два дни след изчезването на жената. Нина се облегна на облегалката на стола и се замисли. Някаква мисъл не й даваше мира. Тя погледна през прозореца и се загледа в лещака и покривите на къщите. Изпускаше нещо важно. Размърда мишката, за да събуди загасналия монитор на компютъра и прегледа още веднъж всичките документи. Намери записа на свидетелските показания на мъжа на Сесилия Давидсен, който ги бе дал в полицейския участък в "Майорстюа". Хендрик Давидсен бе вдигнал тревогата два часа, след като жена му е трябвало да се върне от болницата. Мобилният й телефон не отговарял. Съвсем наскоро били й открили онкологично заболяване и след няколко дни трябвало да я оперират. Мъжът й се бе опасявал, че би могла да е в шок. А ето го и онова, което бе търсела Нина — участъковият лекар на Сесилия Давидсен. Според думите на мъжа й той й бе оказвал всякаква подкрепа и фамилията му била Глене.
38
Шпицберген — архипелаг, известен и като Свалбард. Най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан (зад Северния полярен кръг). Б. пр.