Часовникът отмерва десет и половина и аз тръгвам — в този неделен час Бувил предлага забележително зрелище, но за да присъстваш на него, не бива да изпуснеш гражданството, което се разотива след тържествената литургия.
Уличката „Жозефин Сулари“ е мъртва, с лъх на изба. Ала както всяка неделя, сега тя е изпълнена с мощен шум, сякаш от прибой. Свивам по улица „Президент Шамар“, където къщите са триетажни, с дълги бели транспаранти. Там са канторите на нотариусите и тя цяла жужи от празнична гълчава. В пасаж Жийе шумът е още по-силен и аз го разпознавам — шум от човешко присъствие. После вляво изведнъж избухва своеобразен взрив от светлини и звуци. Стигнал съм до целта — улица „Турньобрид“, остава ми просто да се влея в потока на себеподобните си, за да наблюдавам как благопорядъчните господа отлагат шапки за поздрав.
Само преди шестдесет години никой не би дръзнал да предвиди какво приказно бъдеще очаква улица „Турньобрид“, днес наричана от населението на Бувил „Малкото Прадо“. Попадала ми е карта от 1847 година, на която тя дори не е отбелязана. Тогава вероятно е била мрачен и зловонен проход, а по настилката й е криволичела вадичка, по която са плували рибешки глави и карантии. В края на 1873 година обаче Националното събрание постановило, че построяването на черква на връх Монмартър ще бъде общественополезно дело. Няколко месеца по-късно бувилската кметица имала видение — явила й се света Сесил, на чието име била кръстена, и я обсипала с укори. Недопустимо било градските първенци всяка неделя да тънат в кал до уши по друмищата, докато се доберат до черквите „Свети Ре“ или „Свети Клодиен“, за да присъстват на службата редом с дребните занаятчии. Нима Националното събрание не дало пример за подражание? Благодарение на покровителство свише Бувил процъфтявал — не подобавало ли да се съгради катедрала в знак на признателност към господа бога?
Видението подействало убедително. Градският общински съвет се събрал на историческо по своето значение заседание и епископът склонил да събира даренията. Оставало само да се избере място. Старите родове на търговци и корабопритежатели били на мнение сградата да се построи на връх Зелено бърдо, където се намирали техните домове, та да можела света Сесил да бди над Бувил, както базиликата „Сакре Кьор“ над Париж. Ала новобогаташите от булевард „Маритим“, все още, малобройни, но твърде влиятелни, се оказали костелив орех — нямали нищо против да дадат необходимите средства, но при условие черквата да бъде издигната на площад „Маринян“; щом плащали за черква, полагало им се да я използват по своя угода. Била им добре дошла възможността да натрият носа на горделивата буржоазия, която се държала с тях като с парвенюта. Епископът предложил компромисно решение и определили мястото на еднакво разстояние от Зелено бърдо и от булевард „Маритим“, на площада при Рибните хали, преименуван по този случай площад „Света Сесил“. Гигантската сграда била завършена през 1887-а и стойността й възлязла на не по-малко от четиринадесет милиона.
Наложило се улица „Турньобрид“ — широка, но мръсна и с лоша слава — да бъде изцяло преустроена, като безжалостно разселили обитателите й отвъд площад „Света Сесил“. „Малкото Прадо“ се превърнало в средище на изисканите и видни люде; особено оживление настъпвало там в неделя сутрин. По маршрута на градския хайлайф един по един изникнали луксозни магазини. Те са отворени в понеделника след Великден, през цялата коледна нощ, всяка неделя до обед. В съседство с колбасарницата на Жулиен, прочута с топлите си тестени изделия с плънка, сладкарят Фулон излага своите не по-малко знаменити специалитети — удивителни конусовидни петифури от лилаво маслено тесто, увенчани със захарна теменужка. На витрината на книжаря Дюпати са изложени последните новости на издателство „Плон“, няколко технически помагала като например „Теория на корабостроенето“ или „Трактат за корабните платна“, подробна илюстрирана история на Бувил и подредени с вкус луксозни издания с кожени подвързии — „Кьонигсмарк“ от Пиер Беноа25 със синя, а „Книга за моите синове“ от Пол Думер26 с бежова на пурпурни цветя. Фирмата на Гислен „Висша парижка мода“ отделя цветарницата на Пиежоа от антикварното магазинче на Пакен. Фризьорският салон на Гюстав, в който работят и четири маникюристки, заема първия етаж на нова-новеничка, боядисана в жълто сграда.
25
Беноа, Пиер (1886–1962) — френски писател, нашумял между двете войни, автор на сантиментално-приключенски романи. — Б.пр.
26
Думер, Пол (1857–1932) — политически деец, президент на Франция в края на живота си. — Б.пр.