Выбрать главу

Ник Хелър отново получи съдействие от цял отбор „частни шпиони“ — Скип Брандън и Джийн Смит от „Смит-Брандън Интернешънъл“, Тери Лензнър от „Международна разследваща група“ и Джак Дивайн от „Аркин Груп“.

Колкото до адвокатите, пистолетите и парите — моите най-искрени благодарности към Джей Шапиро за правните съвети; към д-р Ед Навотка младши, който ми помогна с пистолетите и мунициите; на Джак Блум, експерт по офшорно банкиране, компании-паравани и пране на пари, който ми помогна да замисля голямата измама; и на моя стар приятел и неосъден съучастник Джайлз Макнами, собственик на зеления „Ленд Роувър Дифендър“ 110 на Ник.

За помощта с компютърните улики благодаря на Аниш Дан- да и Рич Пърсън от „Ди Ен Ес Ентърпрайз“, на Симсън Гарфинкъл и Марк Спенсър от „Арсенал Кънсълтинг“, и на Лари Даниъл от „Гардиън Диджитъл Форензикс“. За информацията относно засичането на подслушвателна техника — на Кевин Д. Мъри от „Мъри Асошиътс“; относно сателитните комуникации — на Волф Вогел; и относно тайния достъп и охраната — на Марк Тобаяс, Майкъл Хублър и Джефри Дингъл от „Локмастърс Секюрити Институт“. Благодаря също на Ранди Милч от генералния съвет на „Върайзън“, на Майкъл Зайлики, началник на полицията в Риндж, Ню Хампшър, на майор Грег Хейлшорн от Националната въздушна гвардия в Ню Хампшър, на Кевин О’Брайън и Джъстин Съливан от „Риджънт Джет“, на Мърси Карбонел от академия „Филипс Екзитър“, и на Кевин Рош от Службата на шерифите на САЩ. Раджа Рамани от Щатския университет в Пенсилвания, Брайън Просър от Службата по вентилация в мините и Крей Луксбакър от Политехническия институт във Вирджиния ми предоставиха важни подробности за подземните мъки на Алекса Маркъс, а Денис Суийни от едноименното погребално бюро в Куинси, Масачузетс, беше така любезен да ми даде възможност да изпитам онова, което е преживяла. Искрено се надявам да не го повтарям никога повече, поне докато съм жив.

Домо аригато на личния треньор на Ник Хелър, Джак Хоубън, етичен войн и музикант. Кристъфър Роджърс от „Гръб и Елис“ откри стиймпънк офиса на Ник в центъра на Бостън, а Даян Кейнеб ми позволи да настаня Маршъл и Белинда Маркъс в прелестния дом на семейството й в Манчестър. Хилари Габриели и Бет Кетерсън ми разказаха някои неща за площад „Луисбърг“, Луси Болдуин бе модният консултант на Алекса Маркъс, а Вивиън Уайлър и Ана Буарке от „Роко“, моят издател в Бразилия, ми помогнаха с португалския. Лиз Бери ми подсказа няколко хитри начина, по които да разпознавам коренните жители на Джорджия, а благодарение на Шон Риърдън от хотел „Либърти“, Али Халид от „Четири сезона“ и Майк Арнет от „Мандарин Ориентъл“ научих подробности за сигурността в хотелите. На брат ми, Джонатан Файндър, и на д-р Том Уъркман пък дължа медицинската информация.

Парфюмът, който Ник подарява на Даяна, „Nombre Noir“, съществува (макар че вече не се произвежда и е невъзможно да се намери). Предложиха ми го двама забележителни специалисти по парфюмите, биофизикът (и „император на ароматите“) Лука Турин и съпругата му, писателката Таня Санчес.

Ако съм допуснал някакви грешки при толкова експерти, които да ми помагат, очевидно някой от тях е пропуснал нещо.

На света няма по-добър литературен агент от Моли Фридрих. Благодаря още на Пол Чироне от агенция „Фридрих“, както и на Луси Карсън за изключително точния редакторски усет. Задължен съм на моя страхотен интернет мениджър, Карен Луи-Джойс, и на първокласния си редактор-изследовател Клеър Лам.

Без Клеър Болдуин, моята асистентка, не бих успял да свърша нищичко. Страхотна си! До гениалния ми редактор, Кийт Кала — знам, че те побърках, докато пишех тази книга… но ти ми го върна. Хенри Файндър, редакционен директор в „Ню Йоркър“, ми оказваше неоценимо съдействие на всеки етап и да, той е по-малкият ми брат.

Откакто поля клавиатурата на лаптопа ми с чаша вода, когато беше на две години, дъщеря ми Ема е проницателен критик на работата ми. Докато пишех „Погребани тайни“, острото й редакторско око се насочи към някои важни сцени и ме спаси от няколко неловки гафа. Бих казал, че си велика, Ем, но ти ще отговориш, че съм жалък старец, който се напъва да се изкара печен.